Определение № 1913 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. П., Ф. Н. П. и Ф. А. П., чрез адв. Х. Т., срещу решение №140/23.04.2024г. по гр.д.№ 634/23г. по описа на Окръжен съд Разград, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са прогласени за нищожни на осн. чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗЗД сключените между Ф. Н. П., от една страна, и С. Р. П., от друга страна, договор за покупко-продажба на 6/8 ид. части от приземен етаж по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** от *** г., нот. дело № *** г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград, както и сключения между А. Р. П., от една страна, и С. Р. П., от друга страна, договор за покупко-продажба на 1/8 ид. части от приземен етаж по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от *** г., нот. дело № *** г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград, и е върнато делото в тази част за ново разглеждане с участието на съпругата на С. П. – Ф. А. П., а в частите, с които е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗЗД сключеният между С. Р. П. и Ф. Н. П. договор за дарение на 1/8 ид. части от приземен етаж по нотариален акт за дарение на недвижим имот *** от *** г., нот. дело № *** г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград, и е отхвърлен предявения от С. Р. П. срещу И. Р. П. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението на 7/8 ид. части от приземен етаж, годен за живеене, разположен в триетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, годен за живеене и два редовни жилищни етажа, със застроена площ от 115/ кв.м. с пълен кадастрален номер на сградата ***, построена в поземлен имот *** с площ от 546 кв.м, с пълен кадастрален номер *** по плана гр. С., първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторите искат отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от районния съд. Касационната жалба е подадена в срок и по допустимостта й настоящият състав прие следното: Предмет на делото са четири иска – три, предявени от ищеца И. Р. П. в условията на субективно и обективно кумулативно съединение искове, облигационни, за прогласяване нищожност на три сделки – две продажбени и една за дарение, с предмет идеални части от приземен етаж от къща в с.С., и насрещен иск по чл. 108 ЗС, предявен от ответника С. Р. П. срещу И. Р. П.. На лист 25 ти от първоинстанционното дело е представена данъчна оценка за процесния приземен етаж. Съобразно същата, цената на иска на И. Р. П. срещу С. Р. П. и Ф. Н. П. за прогласяване нищожността на дарението по нот. акт ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ****** г., е 618, 30 лева. Цената на иска на И. Р. П. срещу С. Р. П. и Ф. Н. П. за прогласяване нищожността на продажбата по нот. акт ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ****** г., е 3679,73 лева, а цената на иска на И. Р. П. срещу С. Р. П. и А. Р. П. за прогласяване нищожността на продажбата по нот. акт № ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ***/*** г., е 618, 30 лева. Според заявеното от С. Р. П. в обстоятелствената част на насрещната искова молба, основание на претендираното от него право на собственост са продажбените сделки по нот. акт ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ****** г. и по нот. акт № ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ***/*** г. Всеки от облигационните искове е с цена под 5 000 лева. Решението в частта, с която е разгледан иска за нищожност на дарението, не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Между останалите два облигационни иска (за нищожност на продажбените сделки) и насрещния иск за собственост, произнасянето по който подлежи на касационен контрол независимо от цената му, е налице съединение, по силата на което същите имат обуславящо значение за иска за собственост. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, предл. последно ГПК въззивното решение в частта, с която произнасянето по тези два иска на първоинстанционния съд е обезсилено, принципно подлежи на касационен контрол, но в случая, в тази част му част то не се обжалва от касаторите. Въззивното решение подлежи на касационен контрол и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иска по чл. 108 ЗС. Или касационната жалба срещу решението в частта, с която е потвърдена нищожността на извършеното от С. Р. П. в полза на Ф. Н. П. дарение по нот. акт ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ****** г, като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, следва да бъде оставена без разглеждане, а в останалата обжалвана част – по иска по чл. 108 ЗС, жалбата е допустима. По искането за допускане на касационно обжалване в тази част настоящият състав съобрази следното: За да обезсили първоинстанционното решение в частите, с които са признати за нищожни продажбите на 1/8 идеална част и 6/8 идеални части от недвижим имот, съответно по нот. акт № ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ***/*** г и по нот. акт ***, ***, рег.№ ***, н.д. № ****** г., въззивният съд е приел, че към момента на прехвърлителните сделки купувачът С. Р. П. е бил в брак с Ф. А. П., която не е участвала като ответник в първоинстанционното производство по исковете на И. Р. П. за прогласяване нищожността на тези сделки. Като е констатирал, че по силата на СИО тя черпи права от договорите, прогласяването на нищожността на които се иска, и е задължителен необходим другар на съпруга си С. Р. П., въззивният съд се е позовал на даденото с Тълкувателно решение № 7/2020 от 13.01.2023 год. на ОСГТК на ВКС разрешение, за да обезсили първоинстанционното решение в тази част и върне делото за ново произнасяне по тези два иска с участието на Ф. А. П. като ответник по тях. За да потвърди решението в частта, с която е отхвърлен насрещния иск по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че процесният приземен етаж от построяването му никога не е отговарял на нормативните изисквания за жилище и не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, а се състои от складови /избени/ помещения. Намерил е за приложимо в този случай разрешение на ВКС, І ГО в решение № 113 от 18.01.2021 г. по гр. д. № ***0/2020 г., според което общите части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията между етажните собственици (каквито са ищецът И. Р. П. и ответникът С. Р. П.) и засегнатият етажен собственик не може да претендира тяхната ревандикация. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Според настоящата инстанция съществува вероятност въззивното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС да е недопустимо, предвид обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по същество по спора за нищожност на продажбените сделки, които са основание на ревандикационния иск. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО