Определение № 10430 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Б. К. против Определение № 2209/07.06.2024г., постановено по административно дело № 218/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане исковата молба срещу Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за обезщетение на вреди и производството е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че не е могъл да изпълни указанията на съда, поради акутно психическо заболяване, за което е уведомил адвоката си. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените доказателства намира за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по искова молба на Г. К. срещу Комисията по енергийно и водно регулиране, София за сумата от 7500,00лв., представляващи обезщетение за вреди, причинени от административния орган. С две разпореждания по делото, съответно от 19.02.2024г. и 21.05.2024г. съдът е дал подробни и конкретни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Указанията са надлежно съобщени на жалбоподателя, но не са изпълнени, нито е искано удължаване на срока за тяхното изпълнение. Така исковата молба е останала нередовна, тъй като не е посочен конкретният акт, действие или бездействие от който са произтекли вредите, нито техният вид и периодът, за който се претендира обезщетението. По тези съображения исковата молба е оставена без разглеждане. Определението е правилно. Исковата молба не е съобразена с изискванията на чл. 127 ГПК и след дадените от съда указания, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, тези нередовности не са отстранени. Обстоятелствената част на исковата молба е останала неизяснена, тъй като не е уточнено какво поведение - акт, действие или бездействие на администрацията се твърди, в какво се състои неговата незаконосъобразност и на какво основание следва да се приеме, че са претърпени конкретни вреди в пряка причинна връзка с него. Не е уточнен и видът на вредите, както и периодът, в който са търпени. От твърденията на жалбоподателя става ясно, че той е уведомен за дадените указания, но не е поискал удължаване на срока за изпълнението им. Не се формулира и искане за възстановяване на срок, а съдът не може служебно да разпореди такова, независимо от представеното доказателство за заболяване на жалбоподателя. Поради това обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение