Определение № 46 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 140/2010 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод определение № 877 от 2.03.2010 г. по н. а. х. д. № 167/10 г., с което Районният съд – гр. Р. е повдигнал спор за подсъдност по изпратеното му дело от Варненския районен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че Варненският районен съд се явява компетентен да разгледа делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане № 463 от 19.02.2010 г. по н. а. х. д. № 387/10 г. Варненският районен съд е приел, че според акта и наказателното постановление не е териториално компетентният съд, поради което е прекратил производството и е изпратил делото на Районния съд в гр. Р.. С определение № 877 от 2.03.2010 г. Районният съд – гр. Р. е отчел, че жалбоподателят е бил санкциониран за неизпълнение на задължение да подаде в срок декларация в териториалната дирекция на НАП, където е регистрирана и където се намира седалището и адреса на управление на търговеца. Следователно мястото на нарушението, изразило се в бездействие, е мястото, където тя е следвало да действа. Затова Районният съд не е компетентен по правилата за подсъдността да разгледа делото. Върховният касационен съд намира, че съображенията на Районния съд – гр. Р. са законосъобразни. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН критерий за определяне на подсъдността е мястото, където е извършено или довършено самото нарушение. С оглед конкретния случай мястото, където деецът поначало е действал определя и мястото, където той ще отговаря, когато е бездействал. Компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е Районният съд, гр. В., на който делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК