Определение № 3882 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2024 г.
ВАСВторо отделение02.04.2024reporting judge Бранимира Митушева
Ruling
ОБЕЗСИЛВА определение № 1169 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11116/2023 г. по описа на Административен съд - София град. ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА
Grounds
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 218, ал. 3, изр. трето от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на П. Маркова, чрез пълномощника адв. Божилова, против определение № 1169 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11116/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е допълнен предмета на оспорването на Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на Столичен общински съвет /СОС/, определен по реда на чл. 218, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, с определение № 810 от 23.01.2024 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на определението. Претендира се изменение на определението, като се уточни предмета на оспорването съобразно легитимационният акт на жалбоподателката и предвиденото за същия имот обезщетение. Ответникът – СОС, в срока по чл. 232 от АПК, в приложено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. С определение № 810 от 23.01.2024 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 11116/2023 г., постановено по реда на чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, е определен предмета на делото по подадена от П. Маркова жалба срещу Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на СОС, с което е одобрен проект на подробен устройствен план – план за регулация и и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел – 1-ви, 4-ти, 5–ти и 6-ти м. р.“ и план - схеми по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. В цитираното определение предмета е определен в обхвата на проекта за плана за регулация и застрояване за УПИ XXIII – 978 „за озеленяване“, кв. 106а. С обжалваното определение, постановено отново по реда на чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, съдът по съществото си е изменил определеният от него предмет на делото с предходно определение от 23.01.2024 г., като за предмет на делото е определено следното: Решение № 617 по Протокол № 80/13.07.2023 г. на СОС в частта, с която е одобрен проект за план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс „Овча купел – 1-ви, 4-ти, 5–ти и 6-ти м. р.“ и план - схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на проекта за плана за регулация и застрояване по отношение на УПИ I – „за озеленяване“, кв. 106а, и УПИ V – 978 „за ЖС“, кв. 231, предвиден за обезщетение на основание чл. 22, ал. 8 и чл. 16 от ЗУТ. Така постановеното определение е недопустимо. Съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, когато акт за одобряване на устройствен план, съобщен чрез обнародване в „Държавен вестник“, е оспорен частично, съдът с определение посочва тази част като предмет на делото, като това определение подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета от АПК. Предвиденият със специалния закон инстанционен контрол върху актовете по чл. 218, ал. от 3 ЗУТ изключва възможността тези определения да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил на основание чл. 253 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Това може да бъде направено само при обжалване от касационната инстанция. В случая административният съд с предходно свое определение № 810 от 23.01.2024 г. вече е определил, на основание чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, предмета на адм. дело № 11116/2023 г., което определение, дори и при наличие на подадено искане от страна по делото, е неоттегляемо от съда, който го е постановил. Ето защо обжалваното в настоящото производство определение от 31.01.2024 г., с което по съществото си съдът е изменил вече постановеното си определение по чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, е недопустимо, тъй като съдът не разполага с правомощия да измени акт по чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, включително и в срока за обжалването му. В тази връзка следва да се има предвид, че подадената от процесуалния представител на ответника СОС молба от 30.01.2024 г. – в срока за обжалване, по съществото си има характер на „частна жалба“, която първоинстанционният съд е следва да администрира и изпрати на компетентния съд. При тези съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото – върнато на същия съд за извършване на последващи процесуални действия във връзка с подаденото искане от СОС, имащо характер на частна жалба срещу определение № 810 от 23.01.2024 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 11116/2023 г. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Cited provisions
12- чл. 144 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 253 ГПК
- чл. 108, ал. 2 ЗУТ
- чл. 16 ЗУТ
- чл. 218, ал. 3 ЗУТ
- чл. 218, ал. 3
- чл. 218
- чл. 22, ал. 8
- чл. 229