Определение № 97 от 22.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1839/2011 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Спорът за подсъдност е повдигнат от съдията – докладчик по н а х д № 291/2011 година по описа на Новозагорския районен съд. В протоколното определение, с което е прекратено производството пред този съд, са изложени съображения, определящи подсъдността по местоизвършване на нарушението описано в обжалваното наказателно постановление. Прието е, че административното нарушение се изразява в бездействие и подсъдността не се определя от това къде е извършена проверката, а от това къде е следвало да се извърши предписаното от закона действие. Прокурорът е дал заключение, че делото следва да се разгледа от Новозагорския районен съд, тъй като местната подсъдност се определя от мястото на довършване на нарушението – строежа на „Автомагистрала „Т.” „Оризово – Бургас” в участъка ЛОТ2:Стара Загора-Нова Загора от км 210+100 до км 241+900. В становището си е приел, че Л.-2 е в съдебния район на гр. Стара Загора. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Преди всичко, при определяне на подсъдността, съдилищата следва да изхождат от фактите описани в обжалвания акт, в случая наказателно постановление № 27-ДНСК/14.02.2011 година на ДНСК-София. В последното е отразено, че строежа на „Автомагистрала „Т.” „Оризово – Бургас” в участъка ЛОТ2:Стара Загора-Нова Загора от км 210+100 до км 241+900, е извършен без изискуемите декларации, в нарушение на чл. 224 ал. 1, т. 3 от ЗУТ. В съдебно заседание пред Старозагорския районен съд, разпитан като свидетел актосъставителят К. П. е уточнил, че мястото където е извършена проверката и е констатирано нарушението е Л. – 2. Ето защо, като се изходи от съдържанието и описаните факти в обжалваното наказателно постановление, както и данните уточнени в съдебно заседание, нарушението по ЗУТ е извършено на територията на съдебния район на гр. Стара Загора и съгласно чл. 59 от ЗАНН, делото следва да се разгледа в този съд, по принципа на териториалната компетентност. Водим от горното и на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 59 ал. 1 ЗАНН, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение