Определение № 5844 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. Г. и П. Г. Г., чрез адв. Л. Н., срещу определение № 3034 от 25.09.2025 г. по в. ч. гр. д. № 585/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено определение № 2276 от 09.07.2025 г., постановено по същото дело, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на М. И. Р., конституиран като правоприемник на починалия в хода на производството ответник И. М. Р., разноски по делото в размер на 500 лв. Въззивният съд е посочил, че производството пред него е образувано по предявена от П. М. Г. и П. Г. Г. частна жалба против определение № 1422 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 1563/2024 г. на Районен съд – Карлово. С постановеното по частната жалба определение № 2276 от 09.07.2025 г. Окръжен съд – Пловдив е приел обжалвания първоинстанционен акт за законосъобразен и го е потвърдил. С оглед извода за неоснователност на частната жалба, на ответника по същата следва да бъдат присъдени сторените за въззивното производство деловодни разноски, възлизащи на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, установени с представения договор за правна помощ (л. 17 от в. ч. гр. д. № 585/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив). Искане в този смисъл е заявено с писмения отговор на ответника, но въззивният съд е пропуснал да го разгледа. Жалбоподателите считат определението по чл. 248 ГПК за неправилно и незаконосъобразно, поради което искат същото да бъде отменено. Ответникът по жалбата М. И. Р., чрез адв. Е. К., е подал отговор, с който моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира частната жалба за допустима, но неоснователна. С определение № 2276 от 09.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 585/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено определение № 1422 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 1563/2024 г. на Районен съд – Карлово, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на П. М. Г. и П. Г. Г. и е прекратено производството по делото. Въззивният съд не се е произнесъл по направените разноски от страна на ответника по частната жалба – И. М. Р., заместен в хода на процеса от М. И. Р., въпреки че с отговора на жалбата такива са поискани, като е представен и договор за правна защита и съдействие № 5/21.01.2025 г., в който е отразено договарянето и заплащането в брой на сума в размер на 500 лв. След сезирането му с молба по чл. 248 ГПК, подадена в законоустановения срок, Окръжен съд – Пловдив е присъдил сумата от 500 лв. с обжалваното пред ВКС определение. В случая е налице хипотеза по чл. 81 ГПК, поради което страните са задължени за разноски, съобразно изхода на спора. Частните жалбоподатели, предвид неоснователността на подадената от тях жалба, дължат разноски на насрещната страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Искането за заплащане на разноски от страна на ответника по частната жалба – И. М. Р., заместен в хода на процеса от М. И. Р., е заявено своевременно, като са представени и доказателства на действително направените разноски (договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Изложеното обуславя потвърждаване на атакуваното пред ВКС определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,