Определение № 42 от 05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5416/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018г. на РС- Плевен по гр.д. № 8183/2017г. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания и чиято цел е преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на исковото производство. За да е редовна, молбата за отмяна следва да съдържа твърдения за осъществили се факти от хипотезата на някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК- т.10 от ТР № 7/2017 г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В случая молителката релевира довод за отмяна на влязлото в сила решение поради неистинност на документи, на заключение на вещо лице и на показания на свидетели, върху които е основано решението, без да твърди неистинността да е установена по „надлежния съдебен ред“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – с влязла в сила осъдителна присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Молбата не съдържа надлежни твърдения, които са обективно годни да осъществят основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК, нито удоволетворява друго предвидено в чл.303, ал.1 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение,