Определение № 11185 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9304/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. В., подадена чрез упълномощен представител адвокат Георгиева– АК Благоевград, срещу Определение № 7033 от 31.05.2024г., постановено по адм. дело № 2876/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), с което е прекратено производството по жалбата му срещу Заповед № СОА24-РД09-700/ 12.01.2024г. на кмета на Столична община, в частта, с която е наредено да бъде заличена адресната му регистрация и постоянен адрес. Жалбоподателят твърди, че пред административния съд е спазен преклузивният срок за обжалване, както и че жалбата е подадена от лице с представителна власт. Моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд приема, че частната жалба е основателна. АССГ е бил сезиран с жалбата на А. В. В. срещу Заповед № СОА24-РД09-700/12.01.2024г. на кмета на Столична община, в частта, с която е наредено да бъде заличена адресната му регистрация и постоянен адрес. Жалбата е била оставена без движение, като с разпореждания от 22.03.2024г. на жалбоподателя е била указано в 7- дневен срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева, а на ответника – да представи доказателства за връчването на обжалвания административен акт и датата на подаване/ постъпване на жалбата. С разпореждане от същата дата е изискана и справка от ВАдС и САК относно адвокатските права на адв. Златков и М. Маринов. Административен съд– София- град приел, че жалбата е подадена от лице без представителна власт – Маринов, който бил адвокатски сътрудник на лишения от права адв. Златков с наложено дисциплинарно наказание от Висшия дисциплинарен съд „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца, считано от 16.02.2024г. Счел е, че не е налице представителство по пълномощие - чл. 32 от ГПК, нито, че подаденото изрично писмено волеизявление потвърждава извършените до момента действия от страна на жалбоподателя. На следващо място посочил, че жалбата е просрочена, като подадена извън 14- дневния преклузивен срок за оспорване. Определението е неправилно. Неправилно административният съд е прекратил съдебното производство без да предостави на страната възможност да отстрани порока на жалбата. Правото на жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител лично или чрез надлежно упълномощено лице. Във втората хипотеза положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство е наличието на надлежна представителна власт. Доказването на представителната власт на сочения пълномощник по делото, се извършва чрез представянето на писмено пълномощно, подписано от страната - и с прилагане на съответните документи, удостоверяващи качеството на упълномощения- чл. 151, т. 2 АПК, чл. 32 и чл. 33 ГПК, чл. 25, ал. 1 Закона за адвокатурата. На следващо място, съгласно чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК жалбата до съда следва да съдържа подпис на лицето, което я подава. Адм. съд, когато констатира липса на представителна власт, т.е. че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, но не е подписана от надлежен процесуален представител на подателя, следва с конкретни и ясни указания да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани този порок- чл.158, ал.1 във вр. с чл.151, т.2 от АПК. При нередовност на оспорването, поправената по реда на чл. 158 АПК жалба се смята за редовна от деня на нейното подаване- чл. 158, ал. 4 АПК. Единствените указания на съда са относно внасяне на държавна такса и те са били изпълнени. Първостепенният съд е следвало да остави подадената жалба без движение, като на частния жалбоподател бъдат дадени конкретни указания за отстраняване на констатираната нередовност, касаеща авторството на волеизявлението и/ или предствителната власт. Липсата на указания и с това лишаването на страната от възможност да отстрани порока на жалбата, представлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Неправилно съдът е достигнал и до извод, че подадената жалба е просрочена. Съобщаването на административния акт следва да бъде извършено по общия ред, предвиден в чл. 61 АПК. Съгласно Тълкувателно Решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ВАС, както липсата на указания, така и непълните указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК - с посочване единствено на възможността за оспорването на индивидуалния административен акт само по административен ред, са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на акта по смисъла на чл. 140, ал. 1 от АПК. В процесната заповед не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. С това по силата на чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът, до който е могло да бъде валидно обжалвана, се удължава на два месеца. Оспорената Заповед № СОА24-РД09-700/ 12.01.2024г. на кмета на Столична община е била надлежно съобщена на оспорващия, на 16. 01. 2024 г. (лист 24 от адм. дело № 2876/ 2024г. на АССГ). Визираният двумесечен срок е изтекъл на 18.03.2024г. (първия следващ присъствен ден). Жалбата на лицето е получена в Столична община на 13.03. 2024 г., т.е. е подадена в срок. Следва оспореното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав на административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд трето отделение