Определение № 227 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 916/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба с на А. Й. Т. от [населено място] против определение № 127 от 09.03.2017 г. на Върховния касационен съд, ТК, постановено по ч.т.д. № 153/2017 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. Й. Т. против определение № 21076 от 19.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 10013/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ – Б състав. Ответникът по частната жалба - [фирма], навежда доводи за неоснователността й. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състав на Върховния касационен съд,ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на настоящия жалбоподател против определение № 21076 от 19.09.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 10013/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ – Б състав. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя и недопустимост на частната касационна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е неоснователна. Производството пред Окръжен съд – Бургас (с определение № 421 от 27.03.2015 г. по гр.д. № 147/2015 г. делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Бургас) е било образувано по искова молба на Д. Т. К. и А. Й. Т. с искане да бъде прогласен за нищожен, сключеният на 10.04.2013 г. договор за потребителски кредит (револвиращ заем) № [ЕГН] между [фирма], в качеството на кредитор и Д. Т. К. и А. Й. Т., съответно клиент и солидарен длъжник. Цената на предявения иск е 16 452,01 лв. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, /изм. ДВ бр. 50/03.07.2015 г./, законосъобразно съставът на второ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба. С изменението на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК е изключена касационна обжалваемост по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Неоснователно е оплакването на частния касатор за това, че спорът не е търговски. Законосъобразно, съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение е извършил преценка за търговския характер на делото. Критериите, които определят делото като „търговско“ са изрично регламентирани от нормата на чл. 365 ГПК. Предмет на спора е съществуване на провоотношение по договор за потребителски кредит (револвиращ заем), който е вид банкова сделка, а по силата на чл.1, ал. 1, т.7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. Освен това едната страна по договора - [фирма], е търговец (чл.1, ал. 2, т.1 ТЗ) и горепосоченият договор е свързан с упражняваната от него по занятие търговска дейност. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение