Определение № 653 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 454/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Е”О., гр. Б. срещу определение № 407/19.03.2010г. по ч.гр.д. № 191/2010г. на Бургаския окръжен съд, с което потвърдено разпореждане № 21385/15.12.2009г. по ч.гр.д. № 8670/2009г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по споразумение от 28.10.2009г. в частта за сумата от 2142.29 лв., представляваща лихва в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден за периода 30.09.2009г. – 07.12.2009г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът “Д” О., гр. Б. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в споразумението от 28.10.2009г., представляващ документ по чл.417 ГПК са уговорени две неустойки – едната като конкретна сума, а другата в размер на 0.1 % за всеки просрочен ден, но без да е ясна волята на страните от коя дата се дължи втората неустойка и върху кое главно вземане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поставя въпроса: Следва ли да бъде присъдена неустойка, в случаите, когато е уговорена като процент от дължимата и присъдена сума и при неправилно посочен в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение начален момент на претендирания период? Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В заявлението по чл.417 ГПК се иска присъждане на лихви в размер на 0.1 % върху всеки просрочен ден за периода от 30.09.2009г. до 07.12.2009г., докато в споразумението от 28.10.2009г. – чл.2.2, е уговорена “неустойка в размер на 0.1 % върху дължимата сума”. В този смисъл, е налице разминаване между претенцията по заявлението и документа по чл.417 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател въпрос касае тълкуване на клаузите на конкретния договор, като частната жалба съдържа и уточнение заявлението по чл.417 ГПК, поради което въведеното основание следва да се квалифицира като такова по чл.281, т.3 ГПК и не обосновава приложното поле на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд