Определение № 806 от 15.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В., Р. П., З. П., Т. Б., В. Б., В. П., М. С., С. С., Д. Б., Й. Б., Б. Т., И. Б., Ц. Т., Г. Д. и З. Б., чрез адв. М. срещу решение от 07.05.2009 г. по гр.д. Nо 636/08 г. по описа на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 08.05.2003 год. по гр.д. № 7136/02 год. на СРС, с което е прието за установено, че касаторите не са собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ от 3.333 дка, находяща се в землището на гв. Г., м.”Владичина ливада”. В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос, свързан с това дали касаторите са собственици на процесния имот и процесуално правни въпроси, свързани с допустимостта на предявен отрицателен установителен иск, когато има въвод във владение и по приложението на чл. 25 от ГПК /отм./., които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво са решавани от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. В срока по чл.287 ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В случая и това основание не е налице,тъй като касаторите се позовават на протокол за въвод от 18.08.2002 год., който те са представили едва пред въззиваната инстанция.Това доказателство е било известно на страната и в първата инстанция, но тя не го е представила.В случая касаторите се позовават на собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо и незаконосъобразно.Това е така, защото с представяне на това докзателство пред втората инстанция на другата страна са преклудирани правата да измени иска си, което е възможно само пред първа инстанция.При завеждане на делото е съществувал правен интерес и съдът е преценил, че е налице такъв, а право на страната е да заведе положителен или отрицателен установетелен иск. Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Поради това касационното обжалване не следва да се допусне. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,