Определение № 106 от 18.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 679/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Д. С. чрез адвокат В. И. срещу решение № 130/16.02.2010 г. на С. апелативен съд /С./ по гр.д. № 626/2009 г., с което е оставено в сила решение на С. градски съд /СГС/, отхвърлящо изцяло предявен иск от настоящия касатор срещу [фирма]. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред СГС е предявен иск от Д. Д. С. срещу [фирма] с правно основание чл.79 ал.1 предл.1-во ЗЗД за 81600 лв. със законна лихва върху тази сума от 31.08.2006 г. Ищецът твърди, че друго дружество е предало за продажба на консигнация на праводател на ответника чамови дъски, като вземането от продажбата за цената на стоката е цедирано на ищеца С.. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е оставено в сила от С.. С. е приел, че събраните по делото доказателства не установяват сключване на твърдения договор за продажба на консигнация – лицето, подписало за „приел” протокол от 15.01.1994 г. за ответника, не е било овластено от закона или устава да представлява и задължава ответното дружество, процесният дървен материал не е заприходан при ответника, а управителят на последния изрично е изразил становище, че дружеството няма никакво отношение към този материал. Прието е още неустановено цедиране на вземането за цената на същия материал, нито съобщаването на цесията по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. З. на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излага съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение, конкретно относно „неотчетени” доводи на ищеца, сега кастор и необосновано приета фактическа обстановка относно липсата на цесия. Следва да се посочи, че само поради липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който съдът не е задължен /а и не може/ да извлече от изложението на касатора /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ не следва да се допуска касационно обжалване. С. като решаващ съд е извършил обсъждане на събраните по делото доказателства и е изложил своите правни извъди във връзка с това обсъждане /чл.235 ал.2 и 236 ал.2 ГПК/, поради което е видно, че не липсата на обсъждане, а невъзприетите доводи на ищеца, сега касатор, при изложени съображения от съда, не се приемат от същия, което не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с настоящия, а представените анотации към монография на К. К. и „Облигационно право. Обща част” на А. К. не обуславят приложение на някой от визираните допълнителни критерии на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /така и т.2, 3 и 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С.. Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът: