Решение № 12312 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2009 г.

Решение № 12312 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Запрен Стефанов Нонов, жив. в гр. Пазарджик, срещу частта от решение № 70/16.11.2008 г. по ахд № 702/2008 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, VIII състав, с която е отхвърлена в останалата и част жалбата му срещу акт № 3/03.10.2008 г., издаден от кмета на община Пазарджик, за установяване на вземания за такса по чл. 72 ЗМДТ и е осъден да заплати 78,30 лв. юрисконсултско възнаграждение на община Пазарджик. Касаторът поддържа в касационната си жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от акта и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационнна жалба - кметът на община Пазарджик, в писмен отговор на касационнната жалба чрез процесуален представител, иска оставяне на спорната част от решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е приел за установено, че на жалбоподателя по негово искане е позволено с разрешение № 30/15.03.2002 г. да постави павилион с обща площ 40 кв. м. в гр. Пазарджик, ул. Петър Бонев, кв. 2 върху терен - общинска собственост за срок от пет години, при месечна такса от 240 лв. Павилионът е бил монтиран, но Нонов не е заплащал дължимата такса, независимо от получените от него уведомления за дължими суми. Разрешението е било отнето поради незаплащане на тасата със заповед № 706/22.04.2003 г. на кмета на общината. Павилионът не е бил демонтиран до 31.01.2008 г. Съдът е отменил процесния АУПДВ в частта му относно дължимата такса за 2002 година, тъй като е приел, че вземането е погасено по давност. Останалата част от АУПДВ, установяваща дължима такса за периода от 01.01.2003 г. до 15.03.2007 г. в размер на разликата между размера по отменената част 2280 лева и общия размер 10 544,09 лв., ведно със съответната лихва, е преценена като обоснована и законосъобразна. През този период общинският терен е ползван - на него е бил монтиран павилион и съгласно чл. 72 ЗМДТ се дължи такса за ползването в размер по разрешението. Възражението на касатора за изтекла погасителна давност и за публичното общинско вземането за 2003 година е неоснователно. Както правилно е преценил АС приложимата норма е чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и петгодишната погасителна давност за дължимото за 2003 година вземане започва да тече от 01.01.2004 година - тоест към датата на издаване на АУПДВ - 03.10.2008 година, не е била изтекла. Правопораждащият факт за общината при издадено разрешение за поставяне на земя - общинска собственост на преместваемо съоръжение е ползването на терена чрез поставяне на павилион, видно от чл. 72 от ЗМДТ. Ирелевантно е дали в павилиона се извършва или не търговска дейност. При предсрочно отнето разрешение поради неплащане на дължимата такса, което обаче не е съпроводено с демонтаж на павилиона, лицето, което продължава да ползва общинския терен на отпаднало правно основание, не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да твърди, че не дължи такса за останалия период на ползване до края на срока по разрешението. Разпоредбата на чл. 79 ЗМДТ визира законосъобразно развилите се правоотношения, каквото настоящето не е. Обжалваната част от решението следва да бъде оставена в сила като правилна. С оглед изхода на делото на касатора не могат да бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван пред ВАС от юрисконсулт, поради което не може да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение