Определение № 361 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г.

Производството е по член 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Ц. И. Л. против определение №10260/12.07.2010г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№7297/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено разпореждане на съда,постановено в закрито заседание на 17.02.2010г. по гр.д.№208/2009г. по описа на Софийски районен съд,ІГО,37 състав,с което е оставена без уважание молбата от 17.02.2010г.,подадена от Л. Х. Й. и Н. А. Й. за допълване на определението на съда за прекратяване от 04.01.2010г. при условията на член 78 ал.4 от ГПК и разпореждането,взето в закрито заседание на 25.02.2010г. по горното дело,с което е оставена без уважение молбата от 24.02.2010г. на Н. Д. Г. и М. М. Б.-Г.а и вместо него е постановено:осъжда Ц. И. Л. –Оссес да заплати на Л. Х. Й. и Н. А. Й. разноските по делото в размер на 500 лева,както тези пред настоящата инстанция в размер на 15 лева,на основание член 78 ал.4 от ГПК,както и осъжда Ц. И. Л.-Оссес да заплати на Н. Д. Г. и М. М. Б.-Г.а разноските по делото/пред СРС/ в размер на 1500 лева,както и разноските пред настоящата инстанция в размер на 15 лева,на основание член 78 ал.4 от ГПК. По допустимостта на частната касационна жалба: В началото на изложеното в частната касационна жалба,касаторът заявява,че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.С жалбата се прилагат:определение 18.11.2009г. по гр.д..№383/2009г. по описа на Левченски районен съд и определение от 07.07.2010г. постановено по гр.д.№202/2010г. по описа на Габровски окръжен съд,за които съдебни актове няма данни че са влезли н законна сила. Преди всичко касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това-съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. В останалата част от изложението по частната касационна жалба се съдържат само касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд