Решение № 5564 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2019 г.

Решение № 5564 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14423/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Недялкова, против решение № 623 от 17.10.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 235/2019 г., в частта му, в която е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/06/3/0.0.2615/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/139 от 23.01.2019 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 360 лв. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, се претендира отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Н. З. от [населено място], [община] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Бангеев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пазарджик е бил АУПДВ № 13/06/3/0.0.2615/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/139 от 23.01.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив. С него на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от договор № 13063002615 от 16.01.2018 г. и анекс към него и чл. 33, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. /Наредба № 10/2016 г. / е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договора, прекратен е договорът и е установено задължение на Н. З. за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 19 558 лв. със законната лихва от датата на получаването на акта. Фактическото основание, посочено в акта, е подаването на заявление за второ плащане на 22.10.2018 г. след изтичането на определения в договора срок – 30.09.2018 г., почивен ден, т. е. до 01.10.2018 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 05-РД/236 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20 а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция. За да го отмени като незаконосъобразен, съдът е приел, че по делото е доказано чрез писмените доказателства и съдебно - психиатричната експертиза наличието на извънредно обстоятелство за продължителен период от време, в който влиза и крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, а именно наличие на сериозно заболяване на жалбоподателя. С оглед на това, както и с оглед обстоятелството, че съдебно-агрономическата експертиза установява, че бизнес-планът е изпълнен в срок, съдът е обосновал извод, че актът е издаден в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, и е материално незаконосъобразен. Според него следва да намери приложение чл. 19, ал. 3 от договора, според който в случай на непреодолима сила/извънредни обстоятелства, довели до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите договорни или нормативни задължения, последният не дължи връщане на полученото по чл. 3, ал. 2, т. 1 плащане, но няма право да получи второто плащане. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според ал. 3 на чл. 27 ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изречение първо вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нито в чл. 27, нито в чл. 20 а ЗПЗП в действащата към датата на издаването на процесния АУПДВ редакция /преди изменението в ДВ бр. 51/2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20 а, които влизат в сила на 28.06.2019 г. / е определен органът, който издава АУПДВ по реда на ДОПК. По аргумент на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП и определението в пар. 1, т. 13 ДР ЗПЗП РА е съответната администрация по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение последно ДОПК, а според чл. 20 а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е ръководител на РА. От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е компетентният орган, който да издаде АУПДВ, тъй като неговата компетентност е ограничена с чл. 166, ал. 2 ДОПК до това да определи компетентния орган, който да го издаде. Както е посочено и в мотивите на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС, възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения, първото от които е това, че никой не може да делегира правомощия, които не притежава. Въпреки непрецизността на текста на заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. /неправилно посочен номер в първоинстанционното решение поради нечетливост на копието/, според който на основание чл. 20 а, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" делегира на директорите на Областните дирекции да издават АУПДВ, това само по себе си не обуславя извод за липсата на компетентност у издателя на акта. Извън изложеното, съгласно пар. 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г. разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20 а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. По приложението на материалния закон: Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/2016 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Същият е текстът и на чл. 9, ал. 1, т. 1 от сключения между ДФ "Земеделие" и Н. З. договор от 16.01.2018 г. Според ал. 4 на чл. 37 от наредбата и чл. 19, ал. 3 от договора при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане. Пар. 1, т. 16 от ДР на Наредба № 10/2016 г. препраща към чл. 2, пар. 2 от Регламент ЕС № 1306/2013, според който за целите на финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Основателен е доводът на касатора, че дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера по смисъла на чл. 2, пар. 2 б. "б" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 не е доказана. Не са представени болнични листи, доказващи временна нетрудоспособност, нито ЕР на ТЕЛК, доказващо трайно намалена работоспособност. Според т. 5 от преамбюла на Регламент 1306/2013 обаче списъкът в чл. 2, пар. 2 е неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства. Спорът между страните е за това налице ли е извънредно обстоятелство, което е препятствало подаването от страна на жалбоподателя на заявката за второ плащане. На административния орган са били представени от З. два амбулаторни листи с дати 02.11.2018 г. и 23.11.2018 г., а пред съда е представен и амбулаторен лист от 05.02.2019 г. за контролни прегледи в Център за психично здраве – Пловдив. Вписаната в тях диагноза е [диагноза]. Според приетата по делото без оспорване от страните съдебно-психиатрична експертиза през м. септември 2018 г. и преди това от м. юли е отчетено поредното влошаване на състоянието на З., довело до анхедония, апатия, промени във всички сфери на психичната дейност, невъзможност и нежелание за работа, псевдодементни прояви, малоценностни и суицидни мисли. В това състояние според експерта болният е могъл да забрави и да не вземе мерки за поетите от него задължения по болестни причини. Именно псевдодементните прояви на депресията са причина той да забрави да подаде каквото е трябвало. С оглед неоспореното заключение на вещото лице д-р Джонов правилно административният съд е приел, че е налице извънредно обстоятелство, което е препятствало подаването от страна на жалбоподателя на заявката за второ плащане. В този смисъл е и постановеното от Върховния административен съд, трето отделение решение № 394 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 10890/2016 г. по сходен казус. Според съдебно-агрономическата експертиза при посещение на място в стопанството на жалбоподателя експертът е установил, че стопанската дейност се осъществява в два имота, в които съществуват сливови насаждения на възраст 3-4 години във видимо добро физиологично състояние. С това са изпълнени параметрите на бизнес-плана. В имота с площ 1. 537 дка се отглеждат 87 броя жизнени пчелни семейства, при които има увеличение с 37 бр. спрямо стопанската 2015/2016 г., и с това също са изпълнени параметрите на бизнес-плана. При така установените факти правилно е приел съдът, че на основание чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/2016 г. и чл. 19, ал. 3 от договора, ползвателят не следва да възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане. Правилно съдът е отменил акта изцяло, вкл. в частта му по т. І, в която също е оспорен. Актът е издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 010.06.2016 г. Изложени са фактически основания, свързани с неподаване на заявката за второ плащане в срока, определен с договора. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10/2016 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Първото плащане в размер на 19 558 лв. е одобрено с решение № 13/06/3/0.0.2615/2/01/03/01 с изх. 01-163-6500/07.03.2018 г., поради което неправилно и в противоречие с чл. 37, ал. 1, т. 1 от наредбата с т. І от акта е отказано и първото плащане, а не само второто. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила в оспорената му част. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователно е възражението на противната страна за прекомерност на същото, тъй като то е в размер, по-малък от минималния, установен в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 623 от 17.10.2019 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 235/2019 г., в оспорената му част. Решението не подлежи на обжалване.