Определение № 277 от 14.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 813/2010 г.

Производство по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – С. срещу определението на С. апелативен съд от 7.07.2010г., постановено по ч.гр.дело №1052/2010г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството – жалбоподател срещу определението от 7.04.2010г. по гр.дело №91/2007г. на В. окръжен съд и е върнато делото за произнасяне от същия съд с изричен отказ по молбата на [фирма] за издаване на изпълнителен лист. По подробно изложени съображения жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Ответникът по частната жалба [фирма] –[населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол. По същество жалбата е основателна. С определение от 7.04.2010г., постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК отм. Врачанският окръжен съд е отменил определението си от 27.02.2009г., в частта, с която допуска и разпорежда да бъде издаден в полза на дружеството [фирма] изпълнителен лист за сумата от 44 448 лв. главница, обезсилил е издадения изпълнителен лист от 27.02.2009г. по гр.дело 91/2007г. на Вр.ОС и е постановил в полза на [фирма] С. да се издаде изпълнителен лист за сумата от 5 847.92 лв. присъдени в полза на това дружество разноски за две инстанции. Определението е постановено по молба на [фирма] страна по делото, срещу която е бил издаден изпълнителния лист. За да постанови обжалваното определение ВОС е съобразил, че решението на САС в частта главница е установително по своя характер и поради тази причина не представлява изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. Определението от 27.02.2009г. е постановено от В. окръжен съд по молба на жалбоподателя – без дата за издаване на изпълнителен лист. Обжалваното определение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено, а делото върнато на САС за произнасяне по частната жалба. Неправилно въззивният съд е приел, че липсва произнасяне по молбата на [фирма] от окръжния съд, чрез постановяване на отказ за издаване на изпълнителен лист, само в който случай ще е налице акт на съда, който да подлежи на въззивен контрол. Съдът е следвало да се произнесе по съществото на въззивната частна жалба, защото на практика отмяната на определението от 27.02.2009г. за издаване на изпълнителен лист за тази сума и обезсилването на издадения изпълнителен лист е равнозначно на отказ. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение