Определение № 156 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2606/2011 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение № 588/04.10.11 г.на председателя на РС-Ловеч /ЛРС/, с което е прекратено съдебното производство по Н.Ч.Х.Д. № 1368/ 11 г. по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по съществото на процедурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно. Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Ловеч са се отвели от разглеждане на процесното дело. Те са имали предвид условието, заложено в чл. 29, ал. 2 НПК и са се обосновавали с възможността да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство, тъй като съпругата на тъжителя М. К. е главен счетоводител на ЛРС. Върховният касационен съд счита, че действията на целокупния съдебен състав на ЛРС намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Плевен. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение