Определение № 7611 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба /наименована касационна жалба/ на Т. И. П. и М. И. П., чрез процесуалния им представител адв. Чеканска, против определение № 4201 от 13.05.2024г., постановено по адм. д. № 883/2024г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е оставено без разглеждане искането им по чл. 250 АПК за прекратяване на неоснователните действия на кмета на [населено място] – незаконосъобразни погребения, извършвани в УПИ І - за озеленяване, кв. 60, общинска собственост по плана на [населено място] и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна и не е събрал никакви доказателства относно наведените в жалбата обстоятелства, а се е позовал само на твърденията на кмета на община [община]. Освен това твърди, че при постановяване на определението съдът не е събрал и никаква информация относно ответника в това производство Кмета на община Марица, а е повторил мотивите на друг съдебен състав, изложени в друго производство по повод искане за прекратяване на неоснователни действия на кмета на [населено място]. Искат оспореното определение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, а алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът кметът на община Марица в писмено становище посочва, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение е правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 2 във връзка с чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел за установено, че в УПИ І – за озеленяване, кв. 60 по плана на [населено място] не се извършват фактически действия, доколкото самите погребения са нормативно уредена и регулирана дейност. Приел е, че погребенията се извършват в съответствие с нормативната уредба и задълженията се осъществяват с правни действия от служителите в кметството или общината, основаващи се на нормативни актове – закона за здравето и Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и Наредба № 2 от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници и др., като е приел, че е очевидно, че погребенията се извършват в съответствие с чл. 2 ал. 1 от последната посочена наредба. Приел е, че дори кметът на [населено място] да има някакви служебни задължения във връзка с извършването на погребенията, то тези задължения произтичат и се изпълняват с правни действия – издаването на различни актове, насочени към служители, които извършват самите фактически действия. Поради това е достигнал до извод за недопустимост на искането поради липса на предмет – няма извършвани неоснователни фактически действия по смисъла на закона. По тези съображения е оставил искането без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е недопустимо, постановено по непредявено в това производство искане. Видно от оспореното определение съставът на АС – гр. Пловдив се е произнесъл по жалба за прекратяване на неоснователни действия на кмета на [населено място]. Видно обаче от първоинстанционната жалба, по която е образувано съдебното производство жалбоподателите Т. и М. П. са насочили същата срещу община Марица с искане за прекратяване на неоснователни действия на длъжностно лице или административен орган на община Марица. Съдът се е произнесъл с определение по искане, което не му е било предявено в настоящото производство. Поради това оспореното определение следва да се обезсили и делото да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия като се произнесе по искането, с което е сезиран, а именно искане за преустановяване на неоснователни действия на длъжностно лице или административен орган на община Марица. При произнасянето съдът следва да уточни кое е длъжностното лице или административния орган в община Марица, чиито неоснователни действие са предмет на искането, съответно извършват ли се такива, като се извърши проверка с посочени в закона средства за това, от чие име и на какво основание. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се обезсили, а делото да се върне на същия състав на АС – гр. Пловдив за произнасяне по същество по искането, с което е сезиран и с прилагане и на разпоредбата на чл. 252, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,