Определение № 1590 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 932/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Манолова - Найденова, с постоянен адрес: гр. София, [улица], против Определение № 10099/17.11.2023 г. по адм. дело № 10025/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Решение за отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо с рег. №КА-1480/19.09.2023 г. на Административен секретар на ДАНС. Частният жалбоподател оспорва горецитираното определение като неправилно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Според Манолова съобщението за отстраняване на наредовностите по жалбата е било връчено на Е. Христов, който е бил намерен на друг, различен адрес, като същият е доброволец в гражданска платформа Изправи се.БГ и не е сред кръга лица, визирани в чл.46 от ГПК. Иска се от касационната инстанция да отмени определението и да върне делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Не е постъпил отговор в срока по чл. 232 от АПК от ответника по частната жалба – Административния секретар на ДАНС. Настоящата инстанция намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е намерил следното от фактическа страна: При депозиране на жалбата срещу административния акт АССГ е констатирал, че същата е нередовна по смисъла на чл. 151, т. 3 от АПК /не е приложен документ за внесена държавна такса/, поради което и на основание чл. 158, ал. 1 от АПК с Разпореждане от 25.10.2023 г. в закрито заседание я е оставил без движение, като е дал указания на оспорващия да внесе сумата от 10 лева по сметка на АССГ и да представи платежния документ. Съобщението с указанията е надлежно връчено на 02.11.2023 г. на Е. Христов, със собственоръчно отбелязване "сътрудник" и подпис на същия. В съобщението е отбелязано и задължение на лицето, получило съобщението да го предаде на адресата. До изтичане на дадения 7 - дневен срок – 09.11.2023 г. /четвъртък, присъствен ден/, включително и към момента на постановяване на прекратителното определение, указанията на съда не са изпълнени – по делото не е приложена вносна бележка за платена по сметка на АССГ държавна такса в размер на 10 лева. С оглед изложеното съдът е приел, че указанията са надлежно съобщени, но неизпълнени в определения срок, поради което е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 от АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството. Определението е допустимо и правилно. В жалбата, поставила начало на съдебното производство пред АССГ е посочен адрес на жалбоподателя – гр. София, [улица]. Именно на този адрес е връчено и съобщението на 02.11.2023 г. с указания за отстраняване на нередовността на жалбата, в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от АПК, съгласно която съобщенията следва да се връчват на лицето на адреса, който е посочил по делото. На второ място, спазена е нормата на чл. 46, ал. 2 от ГПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК – съобщението е получено от лице, идентифицирало се с имена в качеството на сътрудник на жалбоподателя. Налице е отбелязване в съобщението, че това лице поема задължение да предаде съобщението. На същия адрес е връчено лично на жалбоподателя и съобщението за прекратителното определение по делото до жалбоподателя, като няма данни да се оспорва това връчване. В случаите, при които в жалбата до съда е посочен адрес, различен от този, който е предоставен пред административния орган, съобщенията по делото следва да се връчат на адреса, изрично посочен в оспорването, с което е инициирано съдебното производство. Съобщенията по делото не следва да бъдат изпращани на адрес, различен от посочения в жалбата, след като на последния има лице, което е съгласно да го получи и да го предаде на жалбоподателя. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя, че съобщението за оставяне без движение на жалбата е връчено на друг адрес. Липсват и доказателства в тази насока. Решаващият съд е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че жалбоподателят не е изпълнил дадените указания в срок, въпреки че съобщението е редовно връчено, поради което е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. Не е направено искане за възстановяване на пропуснатия срок, поради което не подлежат на обсъждане причините, с които се обосновава неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите по жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 235 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение