Решение № 88 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 908/2009 г.

Обжалвано е въззивното решене на Русенския окръжен съд № 5* постановено на 25.11.2008 год. по в.гр.дело № 634/2008 год., с което е оставено в сила решение № 118 от 10.04.2008 год. на Районен съд Б. по гр.дело № 337/2007 год. за уважаване на отрицателен установителен иск за собственост върху терена на УПИ *Х-584 в кв.177 по плана на гр. Б. с площ от 1295 кв.м. Недоволни от въззивното решение са касаторите А. Г. С., К. Б. Г., М. К. И.а и Е. К. Б., всички от гр. Б., представлявани от адвокат И, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено с оглед приложените съдебни решения. Съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 и чл.286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение