Определение № 675 от 11.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат А. М. от АК-В. Т. срещу решение № 289 от 05.06.2020 г. по в.гр.д. № 134/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 1591/16.12.2019 г. по гр.д. № 2311/2019 г. на Районен съд Велико Търново и е уважен предявения иск на О. С. К. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 10741,42 лева – стойността на служебно начислената му електроенергия на обект в [населено място], за периода от 12.04.2018 г. до 11.04.2019 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросите: 1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД? 2. От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен? Според касатора тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а отделно се поддържа и очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От О. С. К. чрез адвокат Н. Н.-Т. от АК-В. Т. е подаден писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационната жалба е твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Възражението за процесуална недопустимост на касационната жалба е неоснователна. По арг. от чл.113 ГПК (ДВ, бр.100 от 2019 г.), исковете на и срещу потребители се разглеждат като граждански дела, т.е. минималният праг за достъп до касационно обжалване е 5000 лева, а възражението на ответника по касационната жалба е несъстоятелно. За да постанови решението, въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд, че предявеният от ищеца иск да бъде установено по отношение на ответника, че незаконосъобразно е коригирана сметката му като потребител на електроенергия, е основателен, тъй като разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ не е приложима към датата на извършената техническа проверка - 11.04.2019 г. /след отмяната им от Върховния административен съд, считано от 23.11.2018 г./. Според мотивите на решението, абонатът дължи реално потребена ел.енергия, ако доставчикът докаже действителното потребление и неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, което според въззивния съд не се доказва и води до извод за основателност на предявения установителен иск. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни начала в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на абоната при доставка на електрическа енергия. Мотивите на решението съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните принципи на гражданския исков процес, поради което не е налице и явна необоснованост. Липса нарушение на императивни правни норми от материалния или процесуалния закон, въз основа на които да се приеме, че при решаването на конкретния правен спор се засяга търсената от страните защита, с оглед на което не може да се приеме становището на касатора, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД? Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което ще бъдат преценяван като довод за неправилност при решаването на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение