Определение № 278 от 12.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1339/2017 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място], молба за спиране на изпълнението на решение №43 от 24.04.2017г. по т.д. №83/2017г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение №49 от 13.01.2017г. по т.д.№308/2016г. на Сливенски окръжен съд, въззивният съд е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на З. Т. Х. основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ допълнително сумата от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от 40 000 лева, считано от 09.11.2014г. до окончателното изплащане, както и 300 лева разноски. Срещу решение №43 от 24.04.2017г. по т.д. №83/2017г. на Бургаски апелативен съд, е подадена касационна жалба от [фирма], [населено място]. Касационната жалба е подадена на 26.05.2017г., в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК. По делото е представен платежен документ, с който молителят е наредил да бъде преведено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на сумата 18903,09 лева. Представена е и служебна бележка от 09.06.2017г., от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282 ал.2 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение