Определение № 656 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 318/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 374 / 06.01.2011 година на [фирма] [населено място], [фирма]-Ф.” [населено място] и [фирма]- А. Д. М. [населено място], всичките чрез адв. Д. П. –АК В. срещу въззивно Решение Nо 1431 от 25.11.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1451/ 2010 година на ОС-Варна. С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение Nо 1641 от 13.05.2010 година по гр.д. Nо 5/2009 година на РС- Варна по уважените искове, заявени на основание чл. 109 ЗС и чл. 109 ЗС срещу „Ж.- В-В. А. „ [населено място], за предаване владението на 14 кв.м., реална част от УПИ * в кв. 24 от ПУП на к.к.”Св.св.К. и Е.”, както и за премахване изградената постройка / часовникарско ателие с площ 14 кв.м. и е постановил ново решение, с което и двата иска са отхвърлени. Прието е, че по делото липсват документи, който да установяват, че праводателят на ищците- т.е. Държавата, от която придобита собствеността на процесния УПИ по силата на договор за замяна, е била собственик на имота, при направените оспорвания от страна на ответника в първата инстанция. Липсата на доказана, при условията на пълно и пряко доказване ,материално-правна легитимация на собственици, е обусловила и отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради несъобразяване с доказателствата по делото за наличие на А. и доказано право на собственост на държавата, нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че по процесуално правния въпрос за допустимостта да се постанови съдебен акт при необсъждане всички доказателства по делото и при превратното им тълкуване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ПП ВС 7-65 и ТР 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота по заявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС и спазване на срока по чл. 283 ГПК. При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че в конкретния случай не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С обжалваното решение, обуславящите изводи на съда касаят недоказаността на притежаваното право на собственост на праводателя на ищците – Държавата, легитимиращи се като собственици въз основа на придобивна /транслативна/ сделка, направени след самостоятелна преценка на доказателствата по делото. Цитираната задължителна съдебна практика касае изискванията към законосъобразно постановяване на съдебните актове и то при действито на п5роцесуални правила по отмения ГПК. А по принцип, доколкото се релевират констатирани по конкретното дело нарушения на правилата за преценката или липсата на такава на доказателствата по делото, а не за доказателствената сила на доказателствата или доказателствените средства, като основание за отмяна на обжалвания съдебен акт на по- долната инстанция, за да има противоречиво по см. на 280 ал.1 т.1 ГПК, следва с обжалваното решение, да са нарушени основните правила за начина на преценка, установени с новия ГПК. Доколкото въззивният съд е постановил решение, необсъждайки доказателства по делото, то съдебната практиката еднозначно приема, че се касае до допуснат съществен порок на процесуалните правила и този порок е основания за отмяна на обжалваното решение. Пороците по см. на чл. 283 т.1 ГПК не могат да бъде едновременно с това и основание за допустимост на самото обжалване, доколкото неговото установяване изисква разглеждане на обжалвания акт по същество. С разясненията на ППВС 7-65 се дават указания на съдилищата за необходимите съдопроизводствените действия като втора-контролно-отменителна инстанция / чл. 206- 210 ГПК, редакция на отменения ГПК до ДВ. бр.124/1997 година/, които не могат да бъдат отнесени като задължителни принципи към второинстанционното производство, организирано от закона като пълен въззив /чл. 196 и сл. ГПК–отм. /, а още по малко към пороци на въззивния съд, при уредбата на правомощията му по преценка на доказателствата в рамките на обжалването по чл. 258 и сл. ГПК. Доколкото има е налице необсъждане на доказателства от страна на решаващия съд, то задължителната практика, дадена с разясненията на ТР 1/ 2001 година на ОСГК на ВКС, безусловно приема, че се касае до допуснат съществен порок на процесуалните правила и този порок е основания за отмяна на обжалваното решение, но може да бъде констатиран доколкото касационната жалба се разгледа по същество. Пороците по см. на чл. 283 т.1 ГПК не могат да бъде едновременно с това и основание за допустимост на самото обжалване, доколкото неговото установяване изисква разглеждане на обжалвания акт по същество. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на ГК