Определение № 503 от 22.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4941/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. К. К. И. обжалва определение № 20 348/ 04.08.2017 г. по ч. гр. д. № 8930/ 2017 г. в частта, с която Софийски градски съд е оставил без уважение неговата частна жалба срещу разпореждане от 04.05.2017 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба по гр. д. № 1173/ 2017 г., неточно именувано „определение“. С това определение въззивният съд е преградил развитието на производството по осъдителни искове на К. К. И. срещу Т. Ж. С. за сумите 500 лв., 800. 00 лв. и 2 800 лв. Приел е, че с обжалвания акт първостепенният съд е приложил правилно санкционната последица на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 1, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с недопустим предмет. Определението на въззивния съд е по гражданско дело с цена на всеки от трите иска до 5 000 лв. Решението по такова дело не подлежи на касационно обжалване – аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Предвиденото в чл. 274, ал. 4 ГПК изключва възможността частната касационна жалба да се разгледа по същество. При тези мотиви, съдът