Определение № 4370 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Народното събрание на Република България срещу определение № 8443 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1736/2026 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. С обжалваното определение Административен съд София-град на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Народното събрание на Република България срещу указания за аварийно-временно укрепване издадени на основание чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените указания нямат самостоятелен характер, а са част от процедурата по издаване на заповед по чл. 73, ал. 3 ЗКН. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Пред съда са оспорени указания за аварийно временно укрепване, основани на чл. 72, ал. 3 ЗКН, издадени от старши експерти в отдел „Инвестиции и контрол по строителството, благоустройство и екология, Столична община – район Средец и главни инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата и е определен срок за изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 3 ЗКН кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване. Дадените указания и срок за изпълнението им вменяват задължение на адресата им и са индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. При неправилно приложение на закона е прието от първоинстанционния съд, че дадените указания са част от процедурата по издаване на заповед по 73, ал. 3 ЗКН. Указанията по чл. 72, ал. 3 ЗКН са предпоставка за развитие на производството по чл. 73 ЗКН, но имат самостоятелен и различен характер от него. Те имат за предмет извършване на дължими се действия по аварийно-временно укрепване на недвижима културна ценност при установяване на обстоятелства, които я застрашават от увреждане или застрашаване, т. е. от предприемане на незабавни действия. Заповедта по чл. 73, ал. 3 ЗКН има за цел извършване на установени за необходими укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Такава заповед може да бъде издадена въз основа на протокол по чл. 73, ал. 2 ЗКН на комисия в състав, определен в ал. 1, но не и въз основа на указанията по чл. 72, ал. ЗКН. С оглед изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на закона следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,