Определение № 4348 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4456/2022 г.

Образувано по обща частна жалба от А. Ш. С. и Г. Ш. С., подадена чрез пълномощника им адв.Б. М., против определение № 36/23.02.2022 г. по ч.гр. д. № 93/2020 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба вх.№ 396 от 17.01.2022 г. /с пощенско клеймо от 14.01.2022 г./ за допълване на определение № 207 от 29.04.2020 г. по гр.д.№ 93 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о., в частта за разноските. С частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като жалбоподателите считат, че в настоящият случай не следва да се преценяват разпоредбите на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване последиците, защото необжалваемото определение на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване, е постановено по време на извънредното положение, и процесуалният срок за молбата за допълване относно разноските въобще не е започнал да тече, поради което изводът на ВКС, че тази молба е трябвало да се подаде в 1-месечен срок от постановяване на определението, е неправилен. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да се допълни определението по чл.288 ГПК № 207 от 29.04.2020 г. по гр.д.№ 93 от 2020 г. на ВКС, като им се присъдят разноските за касационното производство. Ответната страна по частната жалба – О. М. Т., с писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Н. Т., намира обжалваното определение за правилно и моли частната жалба да се остави без уважение. Частната жалба е допустима. С обжалваното определение състав на І г.о. на ВКС е приел, че подадената от А. Ш. С. и Г. Ш. С. молба вх.№ 396 от 17.01.2022 г. /с пощенско клеймо от 14.01.2022 г./ за допълване на определението на ВКС № 207 от 29.04.2020 г. с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, с произнасяне за разноските за касационната инстанция на молителите, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК. Изводът е мотивиран с установеното, че определението на ВКС, чието допълване в частта за разноските се претендира, е постановено на 29.04.2020 г., а молбата за допълване на това определение в частта за разноските е подадена едва на 14.01.2022 г., след повече от 1 месец от постановяване на определението. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако крайният акт на съда е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта му за разноските. Определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване и преклузивният срок за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от датата на неговото постановяване. В случая определението по чл. 288 ГПК е постановено на 29.04.2020 г., но 1-месечният срок по чл.248, ал.1 ГПК не е започнал да тече от тази дата. Причината е, че по силата на чл.3, т.1 (изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В приложението към този текст са посочени съдебните производства, по които сроковете не спират, като настоящето производство като такова по спор за собственост, не попада сред тези изключения по приложението. Следователно по делото, считано от 13.03.2020 г. са спрели да текат процесуалните срокове, като спиране течението на сроковете, съгласно чл. 3, т. 1 и чл. 4 от ЗМДВИП, е за периода от 13.03.2020 г. до един месец след отмяна на извънредното положение. На основание § 13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г.) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. от 21.5.2020 г. По силата на горепосочения чл.3 от ЗМДВИП, спиране течението на процесуалните срокове по съдебни производства се отнася както до вече започналите да текат преди 13.03.2020 г. процесуални срокове, така и за тези, чието начало би трябвало да започне в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. Във втория случай, началото на срока започва да тече от отпадане на пречката, т.е. от 21.05.2020 г., независимо от датата на постановяване на съдебния акт в периода 13.03-20.05.20202г., и изтича на съответния ден съобразно срока, определен от приложимата процесуална норма, която определя продължителността на срока. Определението на ВКС по чл.288 ГПК по делото е постановено на 29.04.2020 г., т.е. по време, когато по силата на специалния ЗМДВИП е спряно течението на процесуалните срокове, при което срокът по чл.248, ал.1 ГПК за неговото допълнение или изменение в частта за разноските, започва да тече от 21.05.2020 г. и изтича съответно на 22.06.2020 г. /понеделник/. В случая молбата на А. Ш. С. и Г. Ш. С. за изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК относно разноските, е подадена по пощата на 14.01.2022 г., т.е. след изтичане на законоустановения 1-месечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, броен от 21.05.2020 г., и се явява просрочена. Ето защо направеният с обжалваното определение извод за просрочие на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, е правилен, независимо от приетото, че срокът започва да тече от 29.04.2020 г., доколкото и при отчитане на началото на срока от 21.05.2020 г., молбата пак се явява просрочена. Предвид изложеното, обжалваното определение подлежи на потвърждаване, и настоящият състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд