Определение № 9650 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си А. Живков против Определение №27017 от 05.07.2026г. постановено по административно дело №800/2024г. на Административен съд София град.Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради, което моли за неговата отмяна или обезсилването му.Претендира разноски. Върховният административен съд, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с материалите по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния 7 - дневен срок, визиран в чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Настоящето производство е образувано след разделяне на производствата по иск с правно основание чл.204, ал.4 АПК, за незаконните действия и бездействия по обработка на подадените коригиращи декларации и прокламиращи незаконно приетата и обработена декларация от 2023г., предявен от жалбоподателя К. с Уточняваща молба с вх. №44703/12.12.2023г. С Разпореждане №1636/13.02.2024г. съдът е дал на ищеца нарочни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като: 1) посочи името и адреса на ответника, както и на законния му представител, на основание чл.127, ал.1, т.2 ГПК; 2) изложи конкретните фактически обстоятелства, на които основава претенциите си; 3) укаже в резултат на кой фактически действия по смисъла на чл.250 АПК и/или бездействие по смисъла на чл.256 АПК, при или по повод изпълнение на административна дейност на органи или длъжностни лица в структурите на ответника, са причинени претендираните вреди; 4) установи дали незаконосъобразните действия и/или незаконосъобразното бездействие от които се претендират вреди, са били отменени по реда и при условията на чл.250 и чл.256 АПК, да посочи в какво се изразява незаконосъобразното фактическо действие или респективно бездействие, както и да укаже от къде е произтичало задължението за извършване на претендираното действие или за въздържане от действие; 5) посочи периода за който се претендират вреди, както и цената на предявения иск/искове за имуществени и/или за неимуществени вреди; 6) внесе по сметка на АССГ държавна такса в размер по 10 (десет) лева за всеки от предявените искове и представи по делото оригинали на платежните документи в указания срок; 7) представи преписи от Жалба – иск и приложенията към нея, от Уточняваща молба с вх. 44703/12.12.2023г., както и от молбата за отстраняване на нередовности, за връчване на ответника. В отговор от 29.02.2024г. К. и чрез пълномощника си адв. А. Живков, заявява, че никога и никъде не е искал от съда да проведе производство по чл.250 АПК и не претендира вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица и органи при ответника - Столична община, представлявана от кмета. Твърди,че съдът е сезиран с искане за „….. провеждане на съдебно следствие по чл.128, ал.2 АПК и следващи във вр. с чл.204, ал.4 АПК и следващи по смисъла на чл.256 АПК и следващи установяване на незаконни бездействия на ответника от 1976 г. когато апартамента е влязъл в експлоатация до настоящия момент, като правиме доказателствено искане ответника да представи данъчно досие на имота с административен адрес: [населено място], [жк], [заличен текст]за периода от 1976 г. до настоящия момент за установяване какви изменения са правени по данъчната партида на имота, на какви законови основания, какви данъци и от кои лица са събирани.“. Претендираният размер на неимуществените вреди е 1000 (хиляда) евро. Административният съд София град е приел,че както с жалбата-иск,така и с последващите уточняващи молби, съответно с вх. №44703/12.12.2023г. по адм. дело №11511/2023г. и тези, дадени по адм.дело №800/24г. с вх. №8463/29.02.2024г., К. не сочи конкретно бездействие на органи или длъжностни лица в структурата на СО, от които да са настъпили претендираните неимуществени вреди. Ищецът твърди, че бездействието продължава от 1976г. до днес, без обаче да укаже какво е било задължението за действие и от къде то произтича – по силата на закона или пряко от нормативен акт. В исковата молба и в допълненията към същата не са посочени конкретните обстоятелства, на които се основава искът за неимуществени вреди, нито дали ищецът е поискал от съответния компетентен административен орган да извърши произтичащото от нормативен акт действие.Следователно, правилно е прието от административния съд,че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба и същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Съдът не би могъл да се произнесе по нередовна искова молба/жалба. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,