Определение № 4214 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. Н., А. Е. Н., Н. Е. С. и Н. Б. Н., чрез адв. С. Н., срещу въззивно решение № 1550 от 06.12.2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по възз. гр. д. № 466/2022г., с което е потвърдено решение № 260362/08.11.2021 г., постановено по гр. д. № 256/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което са отхвърлени предявените искове от М. Е. Н., А. Е. Н., Н. Е. С. и Н. Б. Н. против Е. Н. Н., М. М. Н. и В. А. Н. за прогласяване за нищожен договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.04.1996г. с нотариална заверка на подписите, с който е извършена делба на масивна жилищна сграда със ЗП от 86 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа, построени в парцел V-Б, кв. .... по плана на [населено място], поради неспазена форма, както и да бъде признато за установено правото на собственост на ищците върху построените от тях на основание учредено право на строеж първи жилищен етаж с площ от 86 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от приземен етаж, целият с площ от 86 кв. м., както и е отхвърлен искът на А. Е. Н. и Н. Б. Н. против Е. Н. Н., М. М. Н. и В. А. Н. за признаване правото им на изкупуване на имота, описан по- горе, предмет на нотариален акт ...., том. 5 дело 912/2019г. на нотариус К., при уговорените в него условия. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1.Несъсобственици, участващи в договора за доброволна делба, получават ли вещно право на собственост на поставения в техен дял имот при положение, че не са заплатили посочените в договора за делба суми и по този начин прикрива ли се дарение и тази доброволна делба нищожна ли е изцяло, евентуално, частично за несъсобствениците на делбения имот? Сочи се противоречие с ППВС № 7/1973г.; решение № 73/14.02.2011г. по гр.д. № 1936/2009г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 279/02.12.2011г. по гр.д. № 369/2011г. на ВКС, II-ро г.о. решение № 1281/12.07.95г., по гр.д. № 1442/94г. на ВС,IV- то г.о.; решение № 762/28.11.2002г. по гр.д. № 339/2002г. на ВКС, I-во г.о. 2.Изтекла ли е в полза на ответниците кратката или обикновената придобивна давност, има ли прекъсване на давността за повече от шест месеца, има ли юридическо заличаване на изтекла придобивна давност, независимо дали е на добросъвестен владелец или на обикновен владелец ? Поддържа се противоречие на изводите на съда с Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 6/1974 г.; решение № 25/28.01.2011г. по гр.д. № 634/2010 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 366 от 24.10.2011г. по гр.д. № 1046/2010г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 11/14.03.2022г. по гр.д. № 2122/2021г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 18/16.03.2022г. по гр.д. № 2362/2021г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 808/14.01.2011г., по гр.д. № 1185/2009г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 47/11.02.2009г. по гр.д. № 690/2008г., на ВКС, II-ро г.о.; решение № 1/23.01.2009г. по гр.д. № 5355/2007г. на ВКС, II-ро г.о. Поддържа се и очевидна неправилност на изводите на съда по приложението на чл.18 ЗЗД. От ответниците по касационната жалба Е. Н. Н. и М. М. Н., чрез адв. Н., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. В срок няма постъпил отговор на касационната жалба от ответника В. А. Н.. Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост, въззивният съд е приел за установено от фактическа стана, че въз основа на отстъпено през 1984 г. право на строеж на А. Е. Н. /който е бил в брак с Н. Н./ и на М. Е. Н. /по това време в брак с Е. Н./ е построена двуетажна жилищна сграда в парцел V-Б в кв. .... по регулационния план на [населено място]. Към момента на учредяване на правото на строеж М. и Е. Н. имали син - М. Е. Н., роден през 1972г., който тогава бил малолетен и в негова полза не е било учредено право на строеж. Строежът бил завършен през 1989г. до степен годна за живеене, като приземният етаж бил построен като жилищен, а не според плана. Ищците М. и Е. Н. заживели в приземния етаж, а А. и Н. Н. на втория жилищен етаж. На 11.10.1993г. М. Н. сключил брак с ответницата Е. Н., като те са живели на първия жилищен етаж. С договор за доброволна делба от 26.04.1996г., с нотариална заверка на подписите, е извършена делба на жилищната сграда, като в дял на М. Н. и Е. Н. е поставен първият етаж от жилищната сграда, ведно с 1/2 ид. ч. от приземния етаж; вторият етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от приземния етаж е поставен в дял на А. и Н. Н., а Е. и М. Н. получават правото на ползване върху целия приземен етаж. С договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № ..../11.10.2019г. ответниците Е. Н. и М. Н. продали на третия ответник В. Н. процесния първи етаж. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е счел за неоснователен иска за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба. Изложени са мотиви, че договорът отговоря на изискването на чл.18 от ЗЗД, тъй като всички страни по договора са се подписали лично пред нотариуса и подписите им са заверени. Относно принадлежността на правото на собственост е посочено, че ответниците се позовават на изтекла кратка придобивна давност, тъй като се легитимират с документ, годен да ги направи собственици, а при условията на евентуалност на общата десетгодишна давност /от 1996 г. до 2019г./. Съдът е приел, че този петгодишен срок е изтекъл, а при условията на евентуалност е изтекъл и десетгодишният срок. Изложени са мотиви, че М. Н. и Е. Н. са упражнявали фактическа власт върху имота с убеждение, че е техен собствен, декларирали са го, плащали са данъци. Семейството им е живяло в имота до 30.12.2002г., когато Е., заедно с детето им М., напуснала къщата, а М. починал на 26.04.2003г. След 2002 г. год. Е. не е ходила в имота. В периода от 2002 г. до 2019г. само ответницата М. Н. е ходела да посещава баба си и дядо си /ищците М. и Е. Н./. Съдът е посочил, че според твърденията в исковата молба през септември или октомври 2019г. Е. Н. отишла и поискала ключа от М. Н., която й го дала и не говорили повече. Описаните действия недвусмислено и категорично сочат, че отношенията между тях са като на собственик /Е./ и държател на ключа /М./. При поискване ключът е предаден незабавно, без никакви въпроси. Според въззивния съд проблемът между тях възникнал, когато се разбрало, че имотът е продаден на ответника В. Н.. Направен е извод, че Е. Н. и М. Н. са се легитимирали като собственици на имота при сключване на договора за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № ..../11.10.2019г. Въззивният съд е приел също, че искът по чл. 33 ал.2 от ЗС е неоснователен като предявен след изтичане на предвидения в тази разпоредба двумесечен срок. При тези мотиви на съда е налице основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по поставениите от касатора правни въпроси, конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: „Валиден ли е договор за доброволна делба, сключен с участие на лице, непритежаващо права в съсобствеността и основание ли е такъв договор за добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС?“. Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посоченото от касаторите решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК – решение № 279 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №369/2011 г., II г. о. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение