Определение № 420 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 300/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. М. А., подадена от пълномощника й – адв. Н. П., срещу определение № 839 от 26.03.2009 год. по ч.гр.д. № 433/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 618 от 24.10.2008 г. по гр.д. № 3196/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона - основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във вр.чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в определението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Според жалбоподателката правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е за процесуалната легитимация при закриване на общинско училище. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявените от И. М. А. срещу О. ”Х”, с. Я. поле, Пловдивска обл. искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Приел е, че със закриване на общинското училище, извършено със заповед № РД 14-379/29.07.2008 г. на министъра на образованието и науката то е изгубило качеството си на самостоятелен правен субект. Общинското училище, като самостоятелно юридическо лице, различно от общината е притежавало правосубектност до влизането в сила на посочената заповед на министъра, която има правопрекратяващо действие по отношение правосубекността на своя адрес, като след този момент то престава да съществува в правния мир. Поради липса на правосубектно лице- ответник по предявените искове е прекратил производството по делото. Съдът в настоящия състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поставеният въпрос е разрешен в противорчение със съдебната практика, съобразно която при закриване на общинско училище правоприемник за останалите трудово правни спорове до закриване на училището е съответната община, по силата на чието решение и с чиито средства в един по-ранен момент е било създадено общинското училище. Правоприемството произтича от разпоредбите на чл.10 ал.3 и 5 от Закона за народната просвета, която разпоредба е категорична и не се налага ново тълкуване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради липса на правосубектен ответник-закриване на общинското училище и на правоприемство в лицето на община М., област П. е неправилно. Неправилно е прекратено производството по делото поради липса на правосубектност, такава е налице в лицето на община М., област П. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено прекратителното определение на районния съд, по същите съображение е неправилно. Това налага определението да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.