Определение № 91 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 36/2010 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на М. М. Б. чрез пълномощника адв. Н за допълване на определение № 446/22.04.10г.по гр.дело № 36/10г.на ІV г.о. на ВКС в частта за разноските. Ответникът по молбата З. К. Л. в качеството му на ВрИД директор на ОУ”Д” с. О.,община Д. ,обл. Смолян моли молбата да бъде оставена без уважение,като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.след като прецени данните по делото и доводите на страните,намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. С определение № 446 от 22.04.10г.по гр.дело № 36/10г. ВКС,състав на ІV г.о.не е допуснал касационно обжалване на решение № 215 /28.09.09г.по в.гр.дело № 362/09г.на Смолянския окръжен съд по касационната жалба на ОУ”Д”. В това производство ответницата по касация М. М. Б. е депозирала писмен отговор чрез пълномощника адв. Н,към който е приложен договор за правна помощ с уговорено и внесено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 248 лв и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Направено е изрично искане за присъждане на разноски. Молбата е основателна. В случая ответната страна се е представлявала от адвокат и с оглед изхода на касационното производство, на основание чл.78 ал.3 от ГПК в нейна полза следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 248 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението,тъй като същото е определено в рамките по чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.