Определение № 966 от 14.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 983/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. А. против решение №183/15.04.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по в.гр.д.№ 161/2010 г., с което е оставено в сила решение №317/01.12.2009 г., постановено по гр.д.№611/2007 г., от Районен съд – Велинград. От ответника по касационната жалба Н. И. В., представляван от своя процесуален представител адв. М. Ш., в срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на касационни основания по чл.280, ал.1 от ГПК, за допускането до касационно обжалване на въззивното решение. Останалите ответници по касационната жалба не са взели становище. Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. За да извърши делбата на допуснатите до делба недвижими имоти чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./, въззивния съд е отчел обстоятелството, че правата на съделителите в съсобствените имоти са различни, като допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по площ, обем и стойност. При тази данни, въззивния съд е приел, че тегленето на жребий, като способ за извършването на делбата е невъзможно и е извършил делбата по предвидения в разпоредбата на чл.292 от ГПК /отм./ способ – чрез разпределение, при което всеки съделител е получил реален дял, като същевременно паричното уравнение е минимално. В изложението на касационните основания се сочи, че в производството по извършването на делбата, първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, проверката на касационния съд, в т.ч. и по отношение на допустимостта на касационното обжалване в рамките на производството по чл.288 от ГПК, има за предмет производството пред въззивния съд, а не първоинстанционното производство. На следващо място, процесуалните нарушения, допуснати при разглеждане на делото и постановяване на решението /без настоящия състав да се произнася доколко такива са налице/, не са сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.13 от ГПК. Процесуалните нарушения, допуснати от съдилищата, водят до неправилност на постановеното решение, която неправилност е въведена като касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, т.е. същата следва да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, след като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК за нейното допускане до разглеждане. В производството по допустимост на касационната жалба по чл.288 от ГПК, не следва да се преценява правилността на съдебния акт, от гледна точка на сочените в изложението процесуални нарушения. Освен гореизложеното, въззивния съд е постановил решението си в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.292 от ГПК/отм./, обобщена с ППВС №7/1973 г., в което, в т.5, се дават задължителни за съдилищата указания по приложението на тази разпоредба в смисъл, кога тегленето на жребий е невъзможно. С оглед възприетата от съда фактическа обстановка, която не подлежи на проверка в настоящото производство, доколкото необосноваността не е касационно основание по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, съдът е направил своите правни изводи изцяло съобразявайки задължителната съдебна практика, отразена в посоченото по-горе Постановление на пленума на ВС. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за допускане до разглеждане на касационната жалба. На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на Н. И. В. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция съдебни разноски, в размер на 500 лева. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия