Определение № 10437 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на З. И. П., против определение № 4804/29.05.2024 г., постановено по адм. д. № 731/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Развити са оплаквания, че съдът неправилно определил предмета на спора. Частният жалбоподател твърди, че преюдициално първостепенният съд не е уважил доказателствено искане и от това неуважено искане са последвали незаконосъобразните му правни изводи. Пенсионният орган нарушил чл. 6 от АПК в пълния му обем, като със спиране на производството по чл.68а от КСО се засягат правата и интересите ми в по-голяма степен от необходимото, правомощията на административният орган не са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо, нито са приложени по-благоприятни за частния жалбоподател мерки за постигане целта на закона. С оспорваното разпореждане необоснованото и неправилно е спряно административното производство по заявление на З. П., по което е образувано производство по чл.68а от КСО, което било опит да бъда принуден да се откаже от претенцията си за правилно категоризиране на стажа му от 26.05.1989 г. до 31.12.1999 г., и да загуби пенсия за около две години. Частен жалбоподател не приема приложимостта на общата разпоредба по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, тъй като хипотезите за спиране на пенсия отпусната по разпореждане [номер] /Протокол 15N077/23.02.2024 г./ били разписани в чл. 95 от КСО. На основание на твърдените нарушения се иска отмяна на определението на съда и връщането за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- Пловдив, в указания тридневен срок изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, в преклузивния срок по чл. 230 АПК, а като я разгледа по същество, счита същата за неоснователна по следните съображения. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е разпореждане [номер]/протокол №2144-15-123/25.03.2024 г. на ръководител на ТП на НОИ- Пловдив, с което, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, е спряно административното производство по заявление № 2113-15-4080/30.10.2022 г. на З. П., с искане за отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 68а от КСО. Административното производство е започнало по посоченото заявление в ТП на НОИ - Пловдив. Не е спорно, че образуваното административно производство по заявление Ц2113-15-3803/09.10.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б ал. 2 от КСО на частния жалбоподател е приключило с издаването на административен акт, който е отменен по съдебен ред и е разпоредено да се извършат процесуални действия по установяване на обстоятелства, които са относими към правото на частния жалбоподател да претендира отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 69б от КСО. Не е спорно и това е бил решаващият мотив на първостепенния съд, че това административно производство не е приключило с окончателен административен или съдебен акт. Не е спорно, че в ТП на НОИ Пловдив има две заявления, по които няма окончателно издаден акт, с който да е определена ЛПОСВ на частния жалбоподател. Правилен е извода на първостепенния съд, че издаването на законосъобразно разпореждане по заявление вх. № 2113-15-4080/30.10.2022 г. с искане за отпускане на пенсия на основание чл.68а от КСО в случая не може да бъде извършено преди приключването на административното/съдебното производство, образувано по жалба на З. П. пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, срещу разпореждане [номер] /Протокол № 2144-15-197/ от 23.02.2024 г. на Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, с който се отказва отпускане на ЛПОСВ на основание чл.69б, ал.2 от КСО, поради което административното производство по заявление на З. П. от дата 30.10.2022 г., макар и на друго основание, правилно е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Съдът е приел, че предпоставките в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно които административният орган спира производството по издаване на административен акт при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, са изпълнени, тъй като е налице висящо административно производство, имащо преюдициален характер и за това обстоятелство са представени доказателства. По отношение оплакванията за прикриване на факти от страна на административния орган и съществуване на друг протокол № 15N077/23.02.2024 г., няма доказателства, приложени по дължимия процесуален ред, че такъв протокол е издаден във връзка с искането за отпускане на ЛПОСВ на друго основание. Ако има издадени други административни актове по отношение на частния жалбоподател, те подлежат на административен или съдебен контрол в други производства. Настоящата инстанция се солидаризира с правните изводи на първоинстанционния съд и отбелязва следното: Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК предвижда спиране на административното производство при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В нормата не е определено какво трябва да бъде това производство, но същото следва да има преюдициален характер. Преюдициалността на административното производство по отпускане на ЛПОСВ по ред на чл. 69б от КСО към следващото заявление за отпускане на лична пенсия по заявлението от 30.10.2022 г., но на основание чл. 68а от КСО е установена и на това основание обжалваното от частния жалбоподател определение № 4804/29.05.2024 г. на Административен съд Пловдив следва да се остави в сила. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,