Определение № 1133 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнвопроцесуалния кодекс и е образувано по частната жалба на Ю. Алшехаби от [населено място], обл. Ямбол против определение № 424 от 24.10.2023г. постановено по адм.д .№ 289/2023г. на АС- Ямбол. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му на основанията, посочени в частната жалба. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд –Ямбол е оставил без разглеждане иска на частния жалбоподател против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ямбол, с който се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000576/20.10.2022 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол. Съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като заповедта от която се претендират вредите не е отменена по съответния ред. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло възприема като правилни мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което на осн. 221, ал.2, изр.второ, вр. чл. 236 АПК, препраща към същите. Правилно съдът е приел, че искът по чл. 1 ЗОДОВ се разглежда по реда на глава тринадесета от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 АПК искът по чл.1 ЗОДОВ може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Доколкото исковата претенция се основава на твърдение за понесени неимуществени вреди от издаден индивидуален административен акт, копие от който се прилага в преписката по делото и адресат на който е ищецът, то за допустимостта на иска е необходима отмяната на този акт по съответния ред. В текста на същата заповед на нейния адресат изрично е указано за възможността за нейното обжалване по административен или по съдебен ред, като прецизно е посочен срокът за това. В допълнение към мотивите на административния съд настоящата инстанция следва да допълни, че самата разпоредба на чл. 204, ал.1 АПК носи наименование „Допустимост на иска“, следователно изискването за предварителна отмяна на индивидуалния административен акт представлява изискване за допустимост, което представлява предварителна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иска по същество от компетентния съд. С оглед на горното, Върховният административен съд