Определение № 2370 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2024 г.

Производството е по чл. 7, ал.5 ЗА. Образувано е по жалба с вх.№ 597 от 12.03.2024 г. на Г. А. К., адвокат от АК Пазарджик срещу мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба с вх.№248 от 05.02.2024 г. за отмяна на решения на Адвокатския съвет/ АС/ при Адвокатска колегия/АК/ [населено място], взети на заседание на 04.01.2004 г., обективирани в протокол №1/04.01.2024 г., с които, считано от 01.01.2024 г. при първоначално вписване на адвокати в АК Пазарджик вноската/таксата/ се променя от 3 000лв. на 3 500лв., както и при повторно вписване, като адвокат в АК дължимата такса става в размер на 1 750лв., при първоначалното вписване като младши адвокат в АК Пазарджик, вноската става 1 900лв., както и се увеличава таксата на основния месечен членски внос, дължим към АК-Пазарджик от 10лв. на 20лв. В жалбата се излагат оплаквания, че решението на АС не е обявено веднага, а едва на 25.01.2024 г. В тази връзка сочи, че срокът за обжалване, както е посочен в чл.88, ал.5 ЗА- 14 дневен от заседанието на АС при положение, че АК е узнала за решението след изтичането му на 19.01.2024 г. то тази разпоредба смята, че противоречи на Конституцията, а и Висшия адвокатски съвет/ВАС/ не се е произнесъл в законовия срок по жалбата. Моли да се отмени мълчаливият отказ на ВАС по жалбата, както и да се отмени решението на АС Пазарджик поради това, че липсват мотиви към него, липсва икономическа обосновка за завишаване на вноските, има налични суми и няма необичайни насрещни задължения. Прави искане по чл.150, ал.2 от Конституцията на РБългария да се сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между разпоредбата на чл.88, ал.5 от ЗА и Конституцията. Висшият адвокатски съвет/ВАС/ не е депозирал становище по жалбата. В молба от 13.04. 2024 г., поддържана с молба от 14.05.2024 г. е направено искане от жалбоподателя за допускане на обезпечение и с обезпечителна мярка- спиране на изпълнението на обжалваното решение на АС при АК Пазарджик. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по искането за спиране и по жалбата, съобрази следното: На 04.01.2024 г. е проведено заседание на Адвокатски съвет-гр.Пазарджик, обективирано в протокол № 1 от 04.01.2024 г. на което по т.2 от дневния ред са взети решения за промяна и увеличение на размера на дължими вноски към АК Пазарджик. Решенията са взети на основание чл.89, т.17 от ЗА и в протокола от заседанието, приложен по делото е видно, че са изложени мотиви какво е наложило увеличаване на вноските, които не били променяни от 20 г. и с оглед на инфланционните процеси в страната, нуждата от средства за обучения, допълнителна квалификация и административни разходи в АК. На 05.02.2024 г. е подадена жалба с вх.№248 до Висшия адвокатски съвет/ВАС/ от Г. А. К. срещу решението на АС от 04.01.2024 г., за увеличение на вноските, дължими към АК. В жалбата са изложени оплаквания аналогични на тези, посочени в настоящата жалба. В срока по чл.7, ал.4 от ЗА- едномесечен срок от постъпването на жалбата не е налице произнасяне на ВАС и непроизнасянето в срок с оглед на същата разпоредба се смята за мълчалив отказ. Мълчаливият отказ на ВАС да се произнесе по жалбата на адв.К. срещу решението на АС от 04.01.2014 г. в частта за дължимите вноски към АК е обжалван с настоящата жалба пред ВКС. При направеното искане за спиране на изпълнение на обжалваното решение на АС, настоящият състав на ВКС, намира, че следва да се произнесе първо по допустимостта на жалбата, с която е сезиран. Същата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Съгласно чл.89, т.17 от ЗА в правомощията на Адвокатския съвет е да определя размера на месечната вноска, дължима към колегията и което е осъществено с решенията, взети на заседание на АС на 04.01.2024 г., обективирано в приложения протокол от заседанието. С оглед на разпоредбата на чл.88, ал.5 от ЗА решенията на АС могат да се обжалват в 14 дневен срок от деня на заседанието по реда на чл.7 от ЗА. Реда на чл.7 от ЗА предвижда обжалване с жалба чрез АС пред Висшия адвокатски съвет, който разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й, а непроизнасянето в срок е мълчалив отказ. По отношение на подлежащите на обжалване актове на Висшия адвокатски съвет /ВАС/ с оглед на предвидените за това възможности по ЗА е налице и трайно установена и единна практика на ВКС, която и настоящия състав споделя. Съобразно нея се налага извод, че обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАС не би могла да се изведе от разпоредбата на чл.88, ал.5 от ЗА, тъй като същата е обща норма, която регламентира само осъществявания от ВАС вътрешен контрол по отношение на решенията на АС при съответната АК и законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази на Висшия адвокатски съвет. В ЗА изчерпателно са посочени случаите, в които актовете на ВАС подлежат на съдебен контрол- чл.7, ал.4-7, чл.9, ал.6, чл.10, ал.5, чл.16 ал.4 и 5, чл.19, ал.7 и 8, чл.20, ал.3, чл.22, ал.3, чл.53, ал.2, чл.61, ал.4, чл.106, ал.4, чл.116, ал.1 и чл.130, ал.2 ЗА. Решенията на ВАС извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. В съответствие с този принцип е регламентираната в чл. 88, ал. 5 от ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАС, а решенията на последния подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е трайно установената съдебната практика на Върховния касационен съд /определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 3301/2016 г.; определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г. о. на ВКС; определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г. о. на ВКС; определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на III г. о. на ВКС, определение № 236 от 1.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 181 от 18.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1411/2018 г. на IV г.о., определение № 42 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 341/2019 г. на III г.о., определение № 52 от 11.02.2019 г. по гр.д. № 443/2019 г. на IV г.о., определение № 327 от 13.11.2020 г. по гр.д. № 887/2020 г. на III г.о. определение № 60230 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр.дело №3214/2021 г. на IV г.о., определение №406 от 30.01.2024 г. по гр.дело №4029/2023 г. на III г.о./ В настоящия случай обжалваният мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба с вх.№248 от 05.02.2024 г. от Г. А. К., адвокат при АК Пазарджик за отмяна на решения на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия [населено място], взети на заседание на 04.01.2004 г., обективирани в протокол №1/04.01.2024 г., относно увеличение на вноските, дължими към АК не попада в изчерпателно изброените от законодателя в Закона за адвукатурата актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което подадената жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено. Предвид недопустимостта на жалбата срещу мълчаливия отказ на ВАС следва да се остави без уважение искането за спиране изпълнение на обжалваното решение. При извода на настоящия състав на съда, че не дължи произнасяне по същество на жалбата като недопустима не дължи произнасяне и по искането на жалбоподателя за сезиране на КС с посочения въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,