Определение № 555 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 475/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 56 от 29.04.2011 год. по ч.т.д.№ 105/2011 год. на Великотърновски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на едноличния търговец срещу Разпореждане № 324 от 18.02.2011 год. по т.д.№ 365/2011 год. на Русенския окръжен съд с което е отказано спиране на основание чл.536 ГПК на производството по вписване от Агенцията по вписванията на обстоятелствата по партидата на [фирма] в търговския регистър. Спирането е поискано, поради висящност на производство по искове с правно основание чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ, предявени от [фирма] срещу [фирма]. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на ВТАС е приел, че определението с което по реда на чл.536 ГПК окръжният съд е спрял регистърното производство, не подлежи на инстанционен контрол. Определението е постановено при особеното мнение на председателя на състава. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на определението на ВТАС, като се излагат доводи за неговата неправилност и противоречие с ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за следното: Частната жалба е неоснователна. Производството по вписване на промени по отношение на търговските дружества, по своята процесуална характеристика е не само охранително, а и извънсъдебно, след влизане в сила на Закона за търговския регистър. Т.е. по отношение на него не могат механично да бъдат прилагани правилата за съдебните производства и особено правилата за исковите такива. Освен това, дори и при исковите производства, отказът за спирането им не подлежи на инстанционен контрол. Поради това, позоваването на т.5 и т.8 на ТР № 1/17.07.2001 год. е неуместно, дори да се приеме, че тълкуването на закона е приложимо и към ГПК-2007 год. Препращането на чл.19 ал.5 ЗТР е към чл.536 ГПК, който от своя страна не предвижда обжалваемост на съдебния акт, постановен от съответния окръжен съд по основателността на искането за спиране. Т.е. не е налице хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.540 ГПК, дори производството да би било спряно. Не е налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, тъй като отказът за спиране не е преграждащ. Но дори да е налице положително произнасяне по искането за спиране, спряното регистърно производство освен охранително е и извънсъдебно, както бе посочено по-горе. Хипотетично, би подлежало на инстанционен контрол до ниво Апелативен съд единствено определение с което окръжният съд е оставил без разглеждане искане за спиране на охранителното производство. Като е оставил без разглеждане частната жалба срещу необжалваем съдебен акт, Великотърновският апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.