Решение № 274 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 197/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 121 от ГПК. Постъпила е частна жалба от М. Д. Д. от гр. С., в качеството му на Е. “С”, подписана и от адв. Г, против определение № 175 от 29 януари 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 98 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2010 г., с което на основание чл. 23 ал. 3 от ГПК гр.д. № 2* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2009 г. е изпратено за разглеждане на окръжния съд в гр. В.. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, постановено в нарушение на ГПК и на практиката на закона и на правилата на професионална етика за съдиите, защото практиката е установила, че когато се прехвърля по подсъдност едно дело на друг равен съд, се избира най-близкият такъв съд, който в случая е окръжният съд в гр. П., а не окръжният съд в гр. В. изборът на последния съд не е случайно, защото съдиите, разпоредили това изпращане, са лични приятели на ответницата М, която пък по времето на брака си с частния жалбоподател заявявала, че има лични контакти и връзки с окръжния съд в гр. В. спорът е с огромен материален интерес; въззивното дело е било изчезнало и едва след жалба пред Европейския съд то е намерено; пълен мафиотски абсурд е даването на отвод и отказ от правосъдие на съдии заради приятелство с колежката си; препис от друго съдебно дело срещу ответницата се намира в кориците на делото. Ответниците Й. Б. М., Х. Б. М., Й. Д. М. и Б. Г. М. – всички от гр. С., не дават отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С определението си апелативният съд приел, че всички съдии от Софийския градски съд, който е бил компетентен да разгледа делото съобразно правилата на местната подсъдност, са се отстранили от участие в делото, като е налице хипотезата на чл. 23 ал. 3 от ГПК и следва да бъде определен друг равен по степен съд, който да разгледа спора, предмет на гр.д. № 2* по описа на СГС за 2009 г. и като такъв е определен окръжният съд в гр. В.. Частната жалба е неоснователна. Безспорно е, че поради отстраняване на съдиите от СГС по реда на чл. 22 и 23 от ГПК, разглеждането на делото от този съд е невъзможно. Ето защо според правилото на ал. 3 на чл. 23 от ГПК, горестоящият съд, а именно - апелативният съд в гр. С., е следвало да определи друг равен съд, на който да изпрати делото за разглеждане. Определен е друг равен по степен съд в правораздавателния район на апелативния съд. Законът не обвързва избора на съответния съд с определени обстоятелства – най-близко разстояние, най-ниски разноски за пътуване на страните, най-удобен транспорт или други подобни. След като компетентният съд е определил друг равен съд на съда, който е поставен в невъзможност да разгледа делото, и този определен съд е в района на правораздавателната компетентност на определящия съд, то атакуваното определение не е постановено в нарушение на закона. Като цяло съображенията на частния жалбоподател в жалбата представляват доводи по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК спрямо съдиите от определения за разглеждането на делото съд, но те не са основание да се приеме, че в производството по чл. 23 ал. 3 от ГПК апелативният съд е нарушил закона. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение