Определение № 685 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 591/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. Х., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Л. В., срещу определение от 26.07.2011 г. по ч. гр.дело №9885/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 13.06.2011 г. по гр. дело №963/2011 г. на Софийския районен съд. С определението на Софийския районен съд на основание чл.127а, ал.4 СК е допуснато предварително изпълнение на решението, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.127а, ал.4 СК решаващият съд има възможност да допусне предварително изпълнение на решението ако прецени това за необходимо. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правни въпроси относно това дали следва при допускане на предварително изпълнение по чл.127а, ал.4 СК да са налице основанията, изчерпателно посочени в чл.242, ал.2, т.1-3 ГПК; достатъчно ли е искане от ищеца по чл.127а, ал.4 СК, за да бъде допуснато предварително изпълнение или трябва да бъдат изложен мотиви за необходимостта от това; може ли съдът да допусне предварително изпълнение на решение, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина, както и дали при направено изменение на иска и преминаване от иск за конкретно пътуване към иск за неограничени пътувания да бъде допуснато предварително изпълнение за конкретно пътуване. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата по частната жалба С. Б. К., [населено място], оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси в случая не са обусловили изхода на делото. Това е така, защото въззивният съд е приел, че основанието по чл.127а, ал.4 СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от тези по чл.242, л.2, т.1-3 ГПК. Това предварително изпълнение се допуска по преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на детето да пътува неограничено в чужбина. Според разпоредбата на чл.254, ал.1 ГПК съдът е длъжен да изложи мотиви винаги, когато се произнася по противоречащи искания на страните, както и когато отхвърля искане. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно изхода на спора на ответницата по частната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като делото не е приключило. Отговорността за разноските ще бъде определена при приключване на спора за пътуването на детето в чужбина, като се вземат предвид и разноските, направени в производството по оспорване на допуснатото предварително изпълнение на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.