Определение № 33 от 21.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 266/2017 г.

Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, образувано по молба на Г. К. Т. - от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение №5530 от 30.11.2015 г. по гр.д.№ 222/2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, която следва да се приеме, че е в частта, с което е потвърдено Решение №54 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 348/ 2012 г. на РС - Петрич, с което по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] - [населено място] срещу Г. К. Т. - от [населено място], правоприемник на Г. К. Т. - ЕТ с фирма ”Л. - плюс - Г. Т.” - [населено място], е признато за установено вземане 19 209. 90 лв. - неплатена изразходвана електрическа енергия за периода 25. 03.2010 г. - 31.08.2011 г., със законната лихва от 29.12.2011 г. и 854 лв. - разноски за първоинстанционното производство. Молителят излага, че с решение по гр.д.№ 988/2011 г. на РС - Петрич е осъден да плати 3809.57 лв. за изразходвана електроенергия през месец май и юни 2011 г. - с решението по настоящото дело и посоченото решение, е осъден да плати два пъти за едно и също нещо, доколкото във второто решение се обхваща периода месец май и юни 2011 г., за който вече е осъден - налице е хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, поради което иска да се отмени неправилното решение. Сочи, че е налице основание по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК - лишен е от възможност да участва в делото: да обжалва пред ВКС въззивното решение, в което неправилно е посочено, че не подлежи на обжалване - делото е гражданско, тъй като е осъден в качеството на физическо лице, и цената на иска е над 5000 лв., а ако се приеме, че делото е търговско, то сборът от цената на предявените искове надхвърля сумата 20 000 лв. - пак решението подлежи на касационно обжалване. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] оспорва същата, като недопустима, като подадена след изтичане на срока по чл. 307 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК; оспорва я и като неоснователна, тъй като не е налице нито едно от поддържаните от молителя основания за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с допустимостта на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: По основанието по чл. 303 ал.1 т. 4 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 30.11.2016 г. срещу влязло в законна сила решение на 30.11.2015 г. - датата на която е постановено Решение №5530 от 30.11.2015 г. по гр.д.№222/2015 г. на ОС-Благоевград, което не подлежи на обжалване на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК. Съгласно чл. 305 ал. 1 т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение - това е датата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска 30.11.2015 г. и подадената след изтичане на този срок молба за отмяна, е просрочена и затова е недопустима. Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване от молителя на решението, съгласно чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК. Молителят е узнал за решението, чиято отмяна иска, на датата, на която е постановено - 30.11.2015 г., тъй като решението не подлежи на обжалване и молителят не твърди, нито доказва друга дата на узнаване. Молбата за отмяна, подадена на 30.11.2016 г., като просрочена, е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение