Решение № 153 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Атанасова срещу решение 13195/15.04.2025 год. постановено по адм. дело 1980/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение 2153-21-30/03.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/5 от 17.01.2025 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон във връзка с разпоредбите начл.69 и чл.69б, ал.1 от КСО. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да остави в сила решението на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на разноски за държава такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба С. С. С. от гр.София в писмен отговор намира същата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение, което да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-30/03.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на С. С. С. и е потвърдено разпореждане [номер]/5 от 17.01.2025 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Със Заявление с вх. 2113-21-9480/12.12.2024 год. С. С. С. е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за ОСВ като към заявлението е приложила документи удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Органът констатира, че осигурителният стаж на лицето е 11 години 01 месеца и 15 дни от първа категория и 21 години 10 месеца и 27 дни от трета категория. Стажът превърнат към трета категория е 40 години 05 месеца 11 дни. Към датата на подаване на заявлението лицето има навършени [възраст]. Съгласно изискването на чл.69, ал.2 от КСО служителите по ЗМВР придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години 02 месеца за 2024 год. и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети /18 год./ действително изслужени в съответните ведомства. В случая С. има необходимия осигурителен стаж, но няма изискуемата възраст, тъй като има навършени [възраст]. По изложените причини лицето няма право на пенсия за ОСВ по чл.69 от КСО. Органът е приел, че С. не може да се пенсионира по реда на чл.69б, ал.1 от КСО във връзка с разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като съгласно този текст се урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл.69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл.69б от КСО. Изключението в чл.18, ал.4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не засяга другия компонент, а именно изискуемата от закона възраст. Счита, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО, поради недостигащ стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б от КСО, а С. има изискуемия по чл.69 от КСО стаж, поради което няма право на пенсия по чл.69б от КСО. Въз основа на така установеното пенсионният орган е постановил разпореждане [номер]/5 от 17.01.2025 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от КСО и чл.10 и чл.18, ал.4 от НПОС. Разпореждането е обжалвано и същото е потвърдено с Решение 2153-21-30/03.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град, който приема, че разпоредбите на чл.69, ал.1 от КСО и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материално-правни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Прието е, че по реда на чл.69, ал.2 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е заемало длъжност или извършвало дейност по посочените в разпоредбата закони, има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (т. е. 18 години) са действително изслужени в специалните ведомства и е навършило изискуемата за съответната година пенсионна възраст, без значение дали е мъж или жена, а по реда на чл.69б, ал.1 от КСО право на пенсия може да придобие лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и е навършило необходимата възраст, определена съобразно това дали е мъж или жена. Двете разпоредби предвиждат диференцирано и постепенно ежегодно увеличаване на възрастта за пенсиониране до достигане на 55-годишна възраст, а разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата, които са полагали труд в специалните ведомства, който трябва да бъде отчетен при пенсионирането им поради своя специфичен характер, но който, поради определени обстоятелства не е достатъчен за придобиване право на пенсия по чл.69 от КСО. Изключението чл.18, ал.4 от НПОС се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но по никакъв начин не засяга другия компонент за придобиване право на пенсия, а именно - изискуемата от закона възраст, а смисълът на чл.18, ал.4 от НПОС не е лицата да се пенсионират по-рано от условията за ранно пенсиониране, а само когато стажът им от първа/втора категория труд е недостатъчен при навършена по чл.69, ал.2 от КСО възраст, тогава да могат да ползват права по чл.69б от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени със съдебното решение. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че С. С. С. към момента на подаване на заявлението за пенсиониране има навършена възраст [възраст], при изискуема съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1, т.1 от КСО във вр. с т.2 от КСО 50 години и 8 месеца; притежава и стаж съгласно условията на чл.69б, ал.1 от КСО, а именно придобит осигурителен стаж първа категория 11 години 01 месец 15 дни и трета категория 21 години 10 месеца 27 дни и съгласно чл.104 от КСО превърнат към трета категория 40 год. 05 мес. 11 дни, при което сборът от осигурителния стаж и възраст на лицето е повече от 94. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на чл.69 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат самостоятелни материалноправни предпоставки и не се намират в съотношение обща към специална разпоредба, т. е. могат да са налице фактическите предпоставки за приложение и на двете като тогава следва да бъде приложена по-благоприятната от двете за заявителя, респ. нито една от двете, ако не се удовлетворява нито един от посочените фактически състави. В заключение съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението С. С. С. е отговаряла на условието за осигурителен стаж по чл.69, ал.1 от КСО, но не е навършила изискуемата възраст от 54 години и 02 месеца. Лицето обаче е отговаряло на изискването на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ, тъй като притежава необходимите осигурителен стаж, възраст и сбор от точки, поради което постановеният отказ на пенсионния орган е издаден при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ София-град. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота съображенията изложени от органа в оспореното пред съда Решение 2153-21-30/03.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл.69, ал.1 и ал.2, чл.69б от КСО и чл.18, ал.4 от НПОС не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Съгласно чл.69, ал.2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 год., а нормата на чл.69, ал.9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО. Изискуемата възраст за 2024 год. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. Разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 от КСО специални закони могат да се възползват от чл.18, ал.4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО или ал.2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл.69 от КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (12.12.2024 год.) за отпускане на пенсия ответникът С. С. С. има навършени [възраст]. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай ответникът попада в обхвата на чл.69, ал.2 от КСО, а не в този на чл.69б, ал.1 от КСО касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл.104, ал.1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП -отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.) Чл.1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военнослужещите. Основателен е наведеният от касатора довод, че формалното съответствие на изискванията на чл.69б, ал.1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от С. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО за 2024 год. - 54 години и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС е неприложима, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Нормата на чл.69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО като разликата в пенсионните възрасти по чл.69 и чл.69б, ал.1 от КСО за 2024 год. е 3 години и 6 месеца. При проследяване редакциите на нормата на чл.18, ал.4 от НПОС се установява, че измененията и са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл.69 и чл.69б от КСО. При анализ на разпоредбата на чл.69, ал.1 от КСО е видно, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. На основание чл.69б, ал.1 от КСО придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б от КСО са различни като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони посочени в чл.69 от КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т. е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл.17, ал.2 от НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл.69, ал.1 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 от КСО и е облагоприятстващ за лицата от специалните ведомства като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 от КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б от КСО е видно, че чл.18, ал.4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Лицата имат правата, които законодателството изрично им предоставя. Длъжностните лица в ТП на НОИ не могат да определят свободно, по собствена преценка, актовете и действията си, а са обвързани с предоставените им от закона правомощия, които следва да прилагат стриктно. Това е обосновано от обстоятелството, че правомощията им са свързани с разходване на средства от публичните фондове на ДОО, набирани при спазване на принципа на солидарност на социалния модел в България, поради което и длъжностното лице по пенсионно осигуряване действа при условията на обвързана компетентност. В тази връзка и нормите на КСО, които касаят правото на осигурително плащане, в случая пенсия, следва да се тълкуват и прилагат стриктно. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл.209, т.3, предл.1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от С. С. С. срещу Решение 2153-21-30/03.02.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/5 от 17.01.2025 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна. Следва да се осъди С. С. С. да заплати на ТП на НОИ София-град разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 лева. На основание § 5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.