Решение № 10599 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2013 г.

Решение № 10599 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2013 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е образувано по жалба, наименована частна, подадена от "Медиком 2000" ООД, представлявано от управителя Марин Тонев срещу решение № 412 от 16.4.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-205 от 4.3.2013 г. само в частта, с която на дружеството са възложени разноските, направени от заинтересованата страна. Твърди, че решението на КЗК в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа подробни доводи в жалбата и иска отмяна в посочената част. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията не взема становище по частната жалба. Ответникът - "МБАЛ Русе" ЕАД поддържа становище за недопустимост на частната жалба. Заинтересованата страна - "Джи и Хелткеър" ЕООД, представлявано от Христо Христов и процесуален представител вземат писмено становище за неоснователност на частната жалба и в съдебно заседание и за недопустимост на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите в частта на обжалваното решение, възраженията и данните по приложената преписка на КЗК, преценява следното: По направеното възражение за недопусимост на частната жалба - същото е неоснователно. Законът за обществените поръчки е специален. Същият изцяло урежда както материално-правните предпоставки за провеждане на обществените поръчки, така и специалните процесуални правила за това по обжалването на актовете на възложителя. Чл. 1 от ЗОП определя принципите, условията и реда на възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходване на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени от закона дейности с обществено значение. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗОП решенията по ал. 1 /всяко решение на възложител.../ се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата. Предвид особения статут на КЗК, съгласно конституционно решение 6 от 11.11.2008 г. на КС, комисията не покрива изискванията на орган на съдебната власт, с функции за разрешаване на съдебни спорове, а по отношение на въпросите, свързани с обществените поръчки е със статут, който единствено и само е уреден в закона. Съгласно правилата на разглеждане на споровете - чл.122 е от ЗОП, същите пред КЗК се разглеждат по точно определен ред. До промяната през 2011 г. - ДВ бр.93, КЗК не се произнасяше по разноските, направени от страните по преписката и заседанията пред нея именно поради неприложимостта на разпоредбите на АПК и ГПК относно разноските. Сега в текста на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП изрично се предвиди КЗК да се произнася и по отговорността за разноските при условията и реда на чл.143 от Административно-процесуалния кодекс. Наличието на изключителна конкретност на приложимия текст на АПК и спецификата на производството не дава никаква възможност за разширено тълкуване и съответно прилагане на АПК, особено пък препращащата норма на чл.144 от АПК. Не е налице и изрично предвидена процедура по обжалване на решенията на КЗК в тази им част, нито уточнение какво представлява решението на КЗК в тази му част. Поради което производство по реда на чл. 248 ГПК пред КЗК е неприложимо, поради което и поради липса на друга, е допустима защита по реда на касационното обжалване на решение на КЗК и в частта му за разноските. Като следва да се отбележи, че в случая дори е спазен 7-дневен срок за обжалване, ако се приеме, че решението на КЗК в тази му част има характер на определение, нещо, което както се каза по-горе е неприложимо, предвид липсата на изрични разпоредби в Закона за обществените поръчки. В ЗОП изрично е уредено кога КЗК се произнася с определение. Т. е. при липса на препратка към разпоредбите на АПК за разноските, направени пред органа по разрешаване на спора по същество /каквито разпоредби липсват и относно разноски, направени пред административен орган по издаване или обжалване на административен акт по административен ред/, то не може да се приложи нито разпоредбата на чл. 144 от АПК, нито на чл. 248 от ГПК. Следователно решението на КЗК относно разноските представлява част от решението на КЗК по същество на спора и няма пречка да бъде разгледано по същество на твърденията в частната жалба. По основателност на твърденията в частната жалба, съдът преценява следното: По същество жалбата е неоснователна. В преписката пред КЗК е приложено изрично пълномощно - стр. 83 от преписката, с което се упълномощава адвокатско дружество, както и доказателства относно плащане на сумите, представляващи адвокатския хонорар. След като за тези разноски са налице данни, че са направени и при спазване изрично на нормата на чл. 143 от АПК, предвид разпоредбата на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП, няма основание КЗК да откаже да бъдат присъдени на съответната участвала страна. По отношение направеното едва в жалбата възражение за прекомерност, същото е недопустимо. Доколкото може да се приеме, че КЗК има право да разглежда такива възражение, с оглед отново на липсата на изрична разпоредба за това, такова възражение не е правено пред КЗК и не може да бъде наведено пред настоящата инстанция.