Определение № 674 от 24.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2789/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 202 от 10.07.2014г. по в.гр.д. № 77/2013г. на ОС Ямбол, ІV състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилено решение № 786 от 21.12.2012г. по гр.д. № 2705/2011г. по описа на ЯРС. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че в изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба е подал молба, с която е поискал да бъде продължен срокът за извършване на това процесуално действие, тъй като е било необходимо време за изготвяне на подробна счетоводна справка относно неизплатените лизингови вноски и дължимата върху тях неустойка, уточнена по период и размер. Поддържа, че вместо да се произнесе по искането за продължаване на срока, въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че частният жалбоподател не е изпълнил в срок дадените му указания, поради което не е налице твърдяната незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Ямболски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба от [фирма] срещу решение № 786 от 21.12.2012г., постановено по гр.д. № 2705/2011г. по описа на ЯРС, с което е прието за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК, че дружеството дължи на [фирма] сумите 9 705,80 евро – главница, 1 481,69 евро – лихви за периода 10.07.2009г.-10.01.2010г., 662,50 евро – неустойка за забавено плащане и 613,55 евро – разходи по договора за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата от 10.06.2011г. до окончателното плащане и направените по делото разноски. С определение от 02.06.2014г. Ямболски окръжен съд е оставил без движение исковата молба на [фирма] и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. С обжалваното определение въззивният Ямболски ОС, като е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и че направеното от въззиваемия ищец искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда е неоснователно, е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и е прекратил производството по делото. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим. Съгласно т.7 на ТР № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството. В настоящия случай въззивният съд е процедирал в отклонение от даденото тълкуване, като е обезсилил постановеното първоинстанционно решение с определение, а не с решение. Преценката за недопустимост на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение поради ненадлежното упражняване на правото на иск следва да се извърши с решение, а не с определение, тъй като, извън хипотезите на чл.233 ГПК и чл.249 ГПК, в общото исково производство обезсилване на решение с определение е недопустимо. По изложените съображения следва да се приеме, че Ямболски окръжен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото следва да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне на решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,