Определение № 9986 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. А. срещу определение №15081/20.08.2024 г., постановено по адм.д.540/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е върната частната му жалба. Частният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното определение и да бъде допусната за разглеждане жалбата му срещу определението, с което му е отказана правна помощ, включително и по възможност да бъде отменен отказа за предоставяне на правна помощ и да му бъде отпусната правна помощ. Подробни съображения в подкрепа на твърдението, че неоснователно не му е предоставена правна помощ са изложен в частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №15081/20.08.2024 г., постановено по адм.д.540/2024 г. по описа на АССГ е върната частната жалба на В. Б. А. срещу протоколно определение от 29.03.2024 г., постановено по адм.д. 540/2-24 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. За да върне частната жалба административният съд е приел, че частният жалбоподател не е освободен от задължението за внасяне на държава такса със стабилен съдебен акт и не е изпълнил в срок указанията за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Атакуваното определение е съобразено с материалния закон и установената съдебна практика. С определение от 26.04.2024 г., постановено по адм.д. 540/2024 г. по описа на АССГ са дадени указания на В. Б. А. да внесе държавна такса в размер на 30 лв., дължима съобразно разпореждане от 22.04.2024 г. на председателя на Пето отделение на Върховния административен съд за разглеждане на частна жалба срещу протоколно определение от 29.03.3024 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. С определение № 6003/22.05.2024 г., постановено по адм.д. 540/2024 г., оставено в сила с определение № 9362/06.08.2024 г., постановено по адм.д. 6421/2024 г. по описа на Върховния административен съд, е оставено без уважение искането на В. А. да бъде освободен от внасянето на тази държавна такса. До произнасянето на Върховния административен съд АССГ е спрял производството по делото, включително и администрирането на частната жалба, но след приключване на инстанционния контрол и изтичане на допълнително предоставения седмодневен срок за внасяне на държавната такса, е постановил атакуваното определение поради неизпълнение на дадените указания. И към настоящия момент не са представени доказателства за внесена държавна такса, поради което следва, че не са изпълнени указанията на АССГ за отстраняване на нередовности на частна жалба и са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1 от АПК за нейното връщане. Доводите в частната жалба относно наличието на основания за освобождаването на частния жалбоподател от внасяне на държавна такса и противоречивото произнасяне по този въпрос от различни съдебни състави не са относими към настоящия спор, защото поставеният въпрос е разрешен с окончателен съдебен акт. Върховният административен съд в друго съдебно производство е осъществил инстанционен контрол по отношение произнасянето на АССГ относно искането за освобождаване от държавна такса, поради което не са налице процесуални възможности за повторно му разглеждане. В настоящото производство от правно значение е само обстоятелството доколко указанията за внасяне на държавна такса са изпълнени в срок, а не дали частният жалбоподател има право да бъде освободен от нейното внасяне. Като е достигнал до правилен правен извод в съответствие със закона, че не са отстранени констатираните недостатъци на частната жалба на В. А. е постановил валидно, допустимо, правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение