Определение № 161 от 14.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 754/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК. С определение от 23.11.2010 год. Районен съд - [населено място] е прекратил н.а.х.д. № 336/2010 г. и го е изпратил на Върховния касационен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност [населено място] съд - [населено място], като е намерил, че нарушението по чл. 91б от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/- е извършено в [населено място], който попада в съдебния район на Софийски районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото е подсъдно на Софийски районен съд. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, като провери данните по делото и съобрази становището на прокурора, за да се произнесе, взе предвид следното: В Софийски районен съд, НО, 111 състав е образувано н.а.х.д. № 8399/2010 г. по повод жалба от [фирма], представлявано от И. В. Н. срещу наказателно постановление № 232/2010 г. на началника на М. С., с което на основание чл. 114а, ал. 1, чл. 128 от ЗАДС и чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 46963,60/четиридесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и три лева и 60ст./ и е отнет в полза на държавата 34280/тридесет и четири хиляди двеста и осемдесет/литра безоловен бензин, като предмет на нарушение по чл. 114а, ал. 1 от ЗАДС, който поради липсата му, на основание чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е постановено [фирма] да заплати неговата равностойност в размер на 32154,64/тридесет и две хиляди сто петдесет и четири лева и 64ст. С разпореждане от 13.07.2010 год. съдията-докладчик от Софийски районен съд е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че по правилата за местната подсъдност произнасянето по жалбата е от компетентност на Радомирския районен съд. Цитираното разпореждане е мотивирано с позоваване на императивната норма на чл. 59, ал. 1 ЗАНН и с факта, че в обстоятелствената част на наказателното постановление се твърди, че нарушението-разтоварването на акцизната стока е станало в [населено място], общ. Радомир, обл. Перник, а не в [населено място], което определя компетентността на Радомирския районен съд да разгледа жалбата. Съображенията на Софийския районен съд не се оправдават от фактическа и правна страна. Съгласно чл. 91б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) ЗАДС „ Разтоварването на акцизни стоки, получени под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател, се извършва в данъчен склад, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение”. [фирма] е регистриран търговец по ЗАДС, съгласно удостоверение за регистрация № BG005800R0032/02.03.2010 год. и местонахождението на разтоварване на акцизната стока/безоловен бензин/ е определено в [населено място], общ. Радомир, обл. Перник, а в наказателното постановление е посочено, че разтоварването на акцизната стока е станало в [населено място]. Следователно нарушението, с което е осъществен състава по чл. 114а, ал. 1 от ЗАДС визирано в наказателното постановление е за действие-разтоварване на акцизна стока на място, различно от посоченото такова в чл. 91б от ЗАДС- [населено място], което и определя компетентността на Софийския районен съд/ компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено нарушението- чл. 59 ЗАНН / да се произнесе по жалбата против наказателното постановление, с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя и в този смисъл следва да се разреши повдигнатият спор за подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,