Определение № 6615 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5344/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на И. П. И., гр. Ботевград, [жк] [адрес], чрез адв. Кондев, срещу Определение № 401/29.03.2024 г. на Административен съд София-област по адм. д. № 268/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД000022-1/24.03.2023 г., издаден от инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Ботевград и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че към датата на постановяване на съдебния акт е изтекъл срокът за произнасяне на решаващия орган, който факт е следвало да бъде съобразен от първостепенния съд. Претендира отмяна на определението и връщане на делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата срещу АУЗ. Насрещната страна по частната жалба, инспектор в дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Ботевград, не ангажира становище по нея. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Според данните в административната преписка: На 24.03.2023 г. е издаден АУЗ № АУЗД000022-1 от длъжностно лице с функциите на орган по приходите в дирекция МДТ на Община Ботевград, с който в тежест на И. са установени задължения за данък върху превозните средства товарен автомобил УАЗ модел 452Д с партиден № СО3533НА; лек автомобил Сеат модел Леон с рег. № [рег. номер] и лек автомобил марка Фолксваген, неизвестен модел с партиден номер СО8246МА. АУЗ е съобщен на адресата си чрез пощенски оператор на 31.03.2023 г. С твърдение, че е узнал за съществуването на АУЗ от писмо на кмета на Община Ботевград, връчено му на 11.12.2023 г., И. оспорил акта пред Община Ботевград с рег. № 91-ЖА-6/08.02.2024 г. с искане да бъде изменен чрез отписване на задълженията за лек автомобил Фолксваген рег. № СО8246МА. На 27.02.2024 г. И. сезирал Административен съд София-област с искане за отмяна на „мълчаливия отказ“ на кмета на Община Ботевград да измени АУЗ по цитирания начин. Със заявление от 27.03.2024 г. уточнил, че оспорва АУЗ, който не му е връчен надлежно. Първостепенният съд е обосновал извод за недопустимост на жалбата като подадена преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК за произнасяне на решаващия орган – ръководителят на звеното за местни приходи в общината, който не е неин адресат. Определението е правилно. АУЗ се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове – чл. 144, ал. 1 ДОПК. Аргумент да този извод е и разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК, която се изключва прилагането на нормата на чл. 154 ДОПК при оспорването на АУЗ по административен ред пред директора на териториалната дирекция. При действието на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е несъмнено прилагането на процесуалния ред по ДОПК за установяването на задължения за местни данъци и такси. В разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и чл. 156, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК е регламентиран срокът за произнасяне на административния орган и последиците от непроизнасянето му, респ. възможността за обжалване по съдебен ред. Законодателят е предвидил като задължителна процесуална предпоставка обжалването по административен ред и съответно произнасяне с изричен акт от страна на решаващия административен орган или непроизнасяне от същия в 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК, за възникване правото на съдебно оспорване. Съгласно посочените текстове, административният орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154, като непроизнасянето в този срок се счита за мълчаливо потвърждаване на акта. В този случай жалбата срещу АУЗ може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. При изчисляването на сроковете следва да се съобрази разпоредбата на чл. 22, ал. 6 от ДОПК, според която срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден. В разглеждания случай при подадена пред ненадлежен (чл. 4, ал. 5, предложение 2 ЗМДТ) решаващ орган на 08.02.2024 г. жалба срещу АУЗ кметът на Община Ботевград е следвало да я препрати (по чл. 31, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК) на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Ботевград, който да се произнесе по нейната редовност, допустимост (чл. 147, ал. 1 и 2 ДОПК) и основателност. Срокът за административното обжалване не е изтекъл към момента на сезирането на съда, т. е правото на съдебно производство не е възникнало, а спорът е подведомствен на ръководителя на звеното за местни приходи с правомощия на директор на ТД на НАП. По тези съображения обжалваното определение е правилно постановено, но е дължимо изпращане на жалбата срещу АУЗ на ръководителя на звеното за местни приходи в Община Ботевград, който да се произнесе по нейната редовност, допустимост (чл. 147, ал. 1 и 2 ДОПК) и основателност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,