Определение № 571 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Ж.Я., против определение № 39 от 28.01.2010 г. по ч.гр.д. № 45/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4380 от 23.12,2009 г. по гр.д. № 1454/2009 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането му по подсъдност на С. окръжен съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението. Ответникът Г. С. Н., чрез пълномощника му адв.М.Б., е представил писмен отговор. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение, който му е местно неподсъден с оглед постоянния адрес на ответника- в[населено място], и недоказаността на твърдението на ищеца за настоящ адрес на ответника в[населено място], В. обл. Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице, обжалваемият интерес по делото не е под 1000 лв.. Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното изложение към частната жалба се поставя въпроса относно местната подсъдност по иск за установяване на вземане, когато е издадена заповед за изпълнение на вземането съобразно специалната подсъдност по чл. 411 ГПК /в редакцията обн.ДВ бр.59/2007 г./- по местоизпълнение на задължението. Жалбоподателят поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с разрешението в определение № 515 от 14.09.2009 г. по ч.т.д. № 257/2009 г. и определение № 124/26.02.2009 г. по ч.т.д. № 124/2009 г., и двете на ВКС, ІІ т.о., поради което е налице основанието по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК. Поддържа още, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложените определения към изложението на жалбоподателя нямат отношение към поставения правен въпрос. Те касаят спорове относно подсъдността за издаване на заповед за изпълнение по чл.411 ГПК и не разрешават въпрос за подсъдността на иск за установяване на вземането, за което е била издадена такава заповед. В изложението на жалбоподателя липсват доводи за обосноваване на хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение