Определение № 2288 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3509/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 503 от 26.04.2024г. по гр.д. № 2313/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2525 от 17.05.2023г. по гр.д. № 8079/2021г. на Софийски градски съд за признаване за установено по отношение на Б. Н. С., че З. И. И. е изключителен собственик въз основа на пълна трансформация на лично имущество на недвижим имот, придобит по време на брака между страните, а именно на апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и на лек автомобил Нисан, модел Микра, цвят пясъчно-бежов металик, с [рег.номер на МПС]. Касационната жалба е подадена от ответника Б. Н. С. чрез адв. Д. Б.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по три правни въпроса. Посочена е практика на ВКС. Ответницата по касационната жалба З. И. И. чрез адв. Н. А. и адв. В. П. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от З. И. И. против бившия й съпруг Б. Н. С. иск по чл. 23, ал.1 СК за установяване пълна трансформация при придобиване на апартамент и лек автомобил. Твърди се от ищцата, че вещите са придобити по време на брака, но изцяло с нейни лични средства, получени като дарение от баща й И. Д. Я.. Евентуално претендира определяне на по-голям дял от имуществото в размер на 8/9 ид.ч. Ответникът Б. Н. С. не оспорва иска по отношение на лекия автомобил. Оспорва този за апартамента като твърди, че средствата, с които е купен, не са само лични на ищцата, но има и такива, предоставени от неговия баща. Установено е, че бракът на страните е сключен на 07.07.2006г. и е прекратен през 2019г. без уреждане на имуществените отношения. С нотариален акт от 24.02.2011г З. И. С. купува от К. Г. С. и П. Г. П. процесния апартамент за сумата 147 250лв .; отразено е в нотариалния акт, че 15647лв. са платени в брой при сключването на 14.02.2011г. на предварителен договор, 77 303лв. са платени по банков път в деня на изповядване на сделката, а 54 300лв. са преведени от купувача в деня на сключване на договора по банкова сметка на продавача К. Г. С. за погасяване на негов кредит. Представен е договор за дарение от 13.02.2011г., с който И. Д. Я. (баща на ищцата) й дарява парична сума в размер на 165 000лв. за закупуване на апартамент в [населено място], [жк], ап.61, както и за разноски по сделката; посочено е, че договорът служи за разписка за получената сума от 16 000лв. С разписка от 24.02.2011г. ищцата е удостоверила получаването от И. Я. на 149 000лв. по договора за дарение от 13.02.2011г. Видно от вносна бележка от 24.02.2011г., че ищцата е внесла в полза на К. Г. С. сума в размер на 39525 евро с основание покупко-продажба на имот. Представена е и вносна бележка от същата дата за внесени на каса от К. Г. С. сума по негова сметка 54299,17лв. Лекият автомобил е закупен от ищцата с договор от 03.09.2012г. за сумата 4700 лв., платена в брой при сключване на договора. Представен е договор за дарение и разписка от същата дата, с които ищцата заявява, че е получила от баща си И. Д. Я. сумата 4700лв. за закупуване на лек автомобил. Представени са годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009, 2010 и 2011г. за деклариран доход на И. Д. Я. от дейност като ЕТ „Хелиос 92-Иван Янкехайов“ за установяване, че той е разполагал с дарените парични средства. Събрани са свидетелски показания от чичото на ищцата, бащата на ответника и двама свидетели без родство. Въззивният съд напълно е споделил решаващите правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК и е препратил към мотивите му на основание чл. 272 ГПК. Счел е, че съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и в контекста на твърденията и възраженията на страните/, налага извод, че апартаментът и колата са придобити с дарени на ищцата средства. На първо място съдът е посочил е, че тезата на ответника за влагане на средства, предоставени от баща му, не се подкрепя от доказателствата. Липсват доказателства свидетелят Н. да е разполагал реално със сума в размер на 75 000 лева към момента на сделката; той твърди, че е работил в Л. и е спестил спечелените там парични средства, но това е било към 1985г. и е малко вероятно от житейска гледна точка такава сума да е била заработена към 1985г. и да е била налична към 2011г., т.е. 26 години по-късно. Липсват и доказателства бащата на ответника да е реализирал приходи около 25 000 лева от продажба на земеделски земи, както се твърди. Освен това, съдът е счел, че дори такива суми действително са били налични и са били предадени на ответника, то липсват доказателства те да са били вложени в покупката на процесното жилище. Показанията на свидетеля К. не установяват това обстоятелство; свидетелят е превозвал бащата на ответника, който носел чанта с пари до София, но не знае какво се е случило с тези пари след това. Обратно, твърденията на ищцата за влагане на дарени парични средства при покупката на жилището се подкрепят от събрания доказателствен материал. Изнесеното от свидетеля А. Я., чичо на ищцата, преценено в контекста на представените по делото платежни документи и на съдържанието на нотариалния акт от 24.02.2011г., подкрепят тезата, че средствата за покупката на апартамента са били дарени на З. И. от баща й, който съобразно съдържанието на представените по делото писмени доказателства - данъчни декларации е разполагал с финансова възможност да финансира дъщеря си. Свидетелят е бил очевидец на отношенията между страните по повод покупката на апартамента и той установява реалното съществуване и наличност на съответните суми в патримониума на И. Я., размерите на тези суми, предаването им на ищцата, плащането им за покупка на жилището. Те са конкретни и последователни, поради което съдът им е дал вяра. Явно е, че част от сумата е била платена при сключването на предварителен договор - като капаро, част от сумата е била платена по банков път в полза на продавачите при подписването на договора, част от сумата е била платена за погасяване на вписана върху имота ипотека; част от дарената сума е използвана за заплащане на таксите по нотариалното оформяне на сделката. На всички събрани в тази връзка доказателства (писмени и гласни), съдът е дал вяра, тъй като е налице съответствие помежду им и всички те, преценени в съвкупност, сочат че визираните в договора за дарение парични суми са предоставени на ищцата от баща й именно като дарение за закупуване на жилището. Поради това съдът е намерил иска за жилището за основателен. По отношение на лекия автомобил ответникът не оспорва наличието на трансформация на лично имущество на ищцата и затова и този иск е основателен. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., счита че такива не са налице. Поставени са правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички изложени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение като изложи конкретни съображения по тяхната основателност; 2/ допустимо ли е въззивният съд да вземе предвид, акредитира и обоснове решаващите си изводи като не е обсъдил редица доводи, релевирани във въззивната жалба, включително доводите по отношение на които не е изложил съображения дали и защо ги намира за неоснователни; 3/ допустимо ли е при неправилност на решението по същество, да се допускат същите нарушения на материалния закон и необоснованост. Спрямо тях са визирани основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК с посочена практика на Върховния касационен съд. И трите правни въпроса са свързани с дейността на въззивната инстанция при постановяване на крайния съдебен акт. Въпросите са обосновани с оплаквания, че съдът не е обсъдил наведени във въззивната жалба доводи: за процесуално нарушение на първоинстанционния съд, който се е обосновал само с показанията на свидетелите на ищцовата страна; за кредитиране на писмени доказателства на ищцовата страна, които са представени не с исковата молба, а по-късно; че съдът не е взел предвид влошените отношения между ищцата и баща й, установени от свидетеля А. Я., които поставят под съмнение дарението. Твърди се също така, че решението не е адекватно аргументирано, съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата и възприел погрешно фактите и обстоятелствата по делото. Сочените процесуални нарушения не са допуснати от съда, а несъгласието на касатора с преценката на доказателствата не е основание за достъп до касационен контрол. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Той е обсъдил защитните тези на страните и е дал отговор на спорните по делото въпроси. Приел е, че паричните средства, вложени в закупуването на семейното жилище, са били с личен за ищцата характер по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК - дарени от баща й. Съдът е обсъдил свидетелските показания по делото, като е посочил кои релевантни за спора факти приема за установени от тях и и кои не. Невярно е твърдението, че не са взети предвид показанията на свидетелите на ответника - съдът се е мотивирал в каква част и защо не им дава вяра. Съдът е дал отговор и за късно представените писмени доказателства, сред които е договорът за дарение, като е посочил, че това процесуално поведение е допустимо, тъй като е във връзка с определението на първоинстанционния съд от 16.09.2022г. по чл. 140 ГПК и ангажирането на нови доказателства е допустимо съгласно чл. 140, ал.2 ГПК. Що се отнася до кредитирането на свидетелските показания на чичото на ищцата съдът изрично е обосновал защо счита, че следва да им даде вяра. Свидетелят е посочил, че З. и баща й са били в добри отношения към момента на раждането на детето Н. (2007г.), но че бащата, а и свидетеля не са присъствали на сватбата на ищцата през 2006г. Горното обстоятелство по никакъв начин не опровергава изнесеното от свидетеля за събитията от 2011г. когато е закупен апартамента. Предвид изложеното е видно, че решението на въззивния съд не противоречи на сочената практика на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, Решение № 169 от 02.10.2017г. по т.д. № 1672/2016г. на I т.о.), а е в съответствие с нея. Съдът е разгледал спора именно като инстанция по същество, в рамките на наведените в жалбата основания и е изпълнил задълженията си да обсъди приетите доказателства и да мотивира решението си като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба. Заявените в изложението доводи за неправилност и необоснованост на фактическите и правни изводи на съда, във връзка с преценката и обсъждането на доказателствата по делото, представляват касационни оплаквания по съществото на спора, които не могат да послужат като правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК. По посочените процесуални въпроси е налице трайно установена практика на Върховния касационен съд, което изключва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Ответницата З. И. И. е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., които следва да й бъдат възстановени от жалбоподателя. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.