Определение № 320 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 750/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 36380 от 20.04.2011 г. на Ж. В. М., М. Ц. В. и Л. З. В., чрез адвокат Л. П. и адв. Х. С. срещу въззивно решение от 09.03.2011 г., постановено по гр.д. № 9459/2010 г. на Софийски градски съд, IV – „В” въззивен състав. С посоченото решение е отменено решение от 22.04.2010 г., постановено по гр.д. № 12147/2007 г. на Софийски районен съд, 35 с-в и касаторите са осъдени да предадат на Л. М. Д. владението на недвижим имот на основание чл. 108 ЗС. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на З. /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. Съобразно приложеното удостоверение, данъчната оценка на процесния имот е 3451,70 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, а именно 862,92 лв., както е посочено и от ищеца с исковата молба. Ето защо се налага изводът, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.