Определение № 141 от 13.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1068/2017 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между РС – гр. Бургас и РС – гр. Сливен. Поводът е разглеждане на жалба, подадена от изпълнителния директор на [фирма], срещу наказателно постановление /НП/ № 708 от 13.06.2017 г. на началника на Митница – Бургас, с което била наложена имуществена санкция на дружеството - регистрирано лице съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, в размер на пет хиляди лева за нарушение на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗАДС. Жалбата е била подадена до РС – гр. Бургас и по този повод е било образувано н.а.х.д. № 3444/2017 г., което с определение № 1644 от 13.09.2017 г., съдията-докладчик е прекратил и изпратил по подсъдност на РС – гр. Сливен. Приел е, че за определяне подсъдността на делото е от значение къде санкционираното дружество - жалбоподател е проявило бездействие. След получаване на материалите, с определение от 29.09.2017 г. по а.н.д. № 1276/2017 г. на РС – гр. Сливен, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че мястото на извършване на административното нарушение чрез бездействие е в гр. Бургас, защото внасянето в срок на дължимия акциз следвало да се извърши в Митница – Бургас. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че делото следва да се разгледа от РС – гр. Бургас. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като провери материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери следното: Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, при определяне на подсъдността по административно-наказателни дела се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. Фактите по описаното административно нарушение сочат на място на извършване Митница – Бургас, където санкционираното дружество е следвало да изпълни своето административно задължение да внесе в срок дължимия акциз. По принцип, когато се касае за административно нарушение, реализирано чрез бездействие, каквото е вмененото в конкретния случай, то се счита за извършено там, където се е дължало съответното правнорелевантно действие. Действието по заплащане на акциза е следвало да бъде извършено в определен срок пред Митница – Бургас. Нарушението е за бездействие, а мястото на дължимо в срок изпълнение е Митница – Бургас. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение