Определение № 6239 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кариери за чакъл и пясък – България“ ЕАД, ЕИК 110055220, представлявано от А. Ф., в качеството на Изпълнителен директор, чрез адв. А. Вълов, САК, против Определение № 2797 от 15.03. 2024 г., постановено по адм. дело № 895 по описа за 2020 г. на Административен съд - София град, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател за обявяване нищожността на Решение № ПД-14-97/13.06.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ и е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по частната жалба с възражение с изх. № III-5-110/ 29.04.2024 г. оспорва частната жалба и настоява като неоснователна да бъде оставена без уважение. Съдът, след справка с книжата по делото и анализ на доказателствата по него, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - София град на основание чл. 159, т. 4 АПК поради липса на правен интерес е оставил без разглеждане жалбата за обявяване нищожност на Решение № ПД-14-97/ 13.06.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, с което административният орган е продължил до 31.12.2021 г. крайния срок на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект - № РВО-29/ 19.08.2013 г., издадено на „Кариери за чакъл и пясък България“ ЕАД - гр. София, ЕИК 110055220 с цел на ползване - изземване на наносни отложения от река Дунав в землището на [населено място], община Иваново, обл. Русе, [ЕКАТТЕ]. По делото е установено, че с Решение № 1110/ 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България е бил приет план за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2016 г. - 2021 г. и национална програма за изпълнението му. Това обстоятелство е послужило за възобновяване на производството по продължаване на разрешителното и с Решение № РД-11-63/ 06.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ е била възобновена процедурата по продължаване срока на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г. за участъка от км.510.500 до км.508.00 на река Дунав, землището на [населено място], общ. Иваново, като с процесното Решение № ПД-14-97/ 13.06.2017 г. е продължен крайният срок на действие на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г. до 31.12.2021 г., а останалите условия на разрешителното не са променени. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е приел, че в случая не се установява оспорващият да е пряко и непосредствено неблагоприятно засегнат от акта, чиято нищожност претендира, а се касае за облагоприятстващ акт, от който дружеството е придобило права (право на ползване на воден обект - да изземва наносни отложения от река Дунав при запазени параметри на разрешителното и в срок, който то е заявило с молбата си). Изтъкнал е, че титулярят на разрешителното очевидно е упражнявал правата по същото, доколкото по негова инициатива е продължен срокът на действие на разрешителното и са внесени изменения в някои от неговите раздели. Съдът се е позовал на подадената от дружеството молба вх. № 1008/ 17.08.2015 г., с която то на основание чл. 78 от Закона за водите (ЗВ) е поискало именно продължаване срока на действие на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г., което продължаване да бъде „максимално съгласно действащия към момента план за управление на речния басейн и при запазване на същите параметри“. С Решение № ПД-14-97/ 13.06.2017 г. е продължен крайният срок на действие на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г. до 31.12.2021 г., като е посочено, че останалите условия на разрешителното не се променят. По повод заявление от дружеството с вх. № ВО-8/ 29.05.2019 г. с Решение № ПД-14-96/ 15.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАППД са изменени условията на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г., конкретно е изменен годишният обем на изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав с плаващи средства на 5 000 куб.м и площта на ползване - от 681 935 кв.м на 516 620 кв.м. Изменени са и ограниченията, свързани с максимално и минимално отстояние от българския бряг. При така изложените факти съдът е обосновал липсата на правен интерес от проведеното оспорване с три съображения, а именно: Решение № ПД-14-97/ 13.06.2017 г., с което е продължен до 31.12.2021 г. крайният срок на действие на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г., е позитивен за заявителя акт, тъй като молбата му е удовлетворена в цялост с оспореното решение; към момента на оспорване е изтекъл срокът на продълженото разрешително с процесния акт; по заявление на дружеството е издадено последващо Решение № ПД-14-96/ 15.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАППД, с което са изменени условията на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г., конкретно е изменен годишният обем на изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав с плаващи средства на 5 000 куб.м и площта на ползване - от 681 935 кв.м на 516 620 кв.м. Съдът е обсъдил твърдението на жалбоподателя за наличие на правен интерес от прогласяване на нищожността на акта с факта, че бил задължен да заплати такса за ползване на воден обект, представляваща публично задължение, за което са му съставени съответните АУПДВ, като е посочил, че на дружеството са издадени АУПДВ не заради издаденото в негова полза разрешително, а заради неплащане на дължимата такса за ползване на повърхностен воден обект съгласно Тарифа за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/ 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Добавил е като съображение, че ползването на воден обект за определен период по инициатива на дружеството създава задължение за заплащане на дължимите за това такси, чиято дължимост е закономерна последица от правото, предоставено с акта на дружеството, в случая - за определен период. Въз основа на така установените факти и при изложените мотиви съдът правилно и обосновано е приел, че липсва правен интерес от обжалване на процесното Решение № ПД-14-97/ 13.06.2017 г., с което е продължен до 31.12.2021 г. крайният срок на действие на Разрешително № РВО-29/ 19.08.2013 г. При преценката за допустимост на жалбата правилно АССГ е съобразил, че се касае за позитивен акт, издаден по заявление на конкретното дружество, с който акт са изпълнени изцяло неговите искания. Наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването, произтичащ от засягането на правната сфера на конкретното лице по негативен начин, е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя съществуването и валидното упражняване на правото на оспорване на даден административен акт (чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България), т.е. това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и за нея съдът следи служебно. След като доказателствата по делото установяват, че с оспореното за нищожност решение не се засягат негативно правата на дружеството, то не са изпълнени условията на общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно който правото на жалба срещу административните актове възниква единствено и само за гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, поради което правилно жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Предвид изложеното определението на АССГ като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,