Определение № 1246 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 174/2012 г.

И. Д. от [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 560/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с искане да бъде отменено като неправилно. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на И. Д. против [фирма], [населено място] за сумата 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука. Панагюрският районен съд с решение по гр. д. № 704/2010 г. е уважил иска за сумата 850 лв.. Окръжен съд –Пазарджик с въззивно решение по гр. д. № 560/2011 г. е увеличил присъдената сума на 1043.26 лв. и потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над сумата 1043. 26 лв. до претендирания размер 9000 лв.. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска е основателно. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване е допустимо, когато въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК ВКС такова е противоречието с постановления на Пленума на ВС. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд е приспаднал сумата 256.74 лв., изплатена на ищеца като обезщетение за временна нетрудоспособност. Съгласно т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пренума на ВС, такова приспадане се извършва само при определяне размера на имуществените вреди. Решаващият съд се е произнесъл в разрез със закона и задължителната съдебна практика, което е основание за допускане на касация. Същото се отнася и за произнасянето на въззивния съд по общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1500 лв.. Съдът е посочил, че тази сума се определя по справедливост, но съгласно т. 11, включително мотивите към тази точка на Постановление № 4/1968 г., е предвидено, че при определяне размера на обезщетението, съдът следва да съобрази и посочи множеството различни обстоятелства, свързани с увреждането, като обстановката, при която то е настъпило, трайни последици като загрозяване, възраст и социално положение на увредения и пр.. Независимо, че въззивният съд изрично се е позовал на ППВС № 4/1968 г., той фактически не е изложил оценката си поотделно за всеки от тези увреждащи фактори. В противоречие с практиката на други съдилища – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въпроса за намаляване на обезщетението със сумата 200 лв. поради съпричиняване на злополуката от ищеца в резултат на груба небежност. В приложеното към жалбата решение по гр. д. № 1202/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о. е прието, че не всяко действие на работника в нарушение на правилата за безопасност е проява на груба небрежност. В случая, решаващият съд се е отклонил от това разрешение, като е посочил, че като не е синхронизирал действията си с останалите двама работници, ищецът е допуснал груба небрежност, без да отчете конкретната фактическа ситуация, свързана с моментни действия и че включването на ищеца е било единствено с цел да помогне при извършване на манипулацията с подмяна на ролка на транспортна лента. Върховният касационен съд